Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 91

Остави свещта на масата и се отпусна на стола близо до огъня, като здраво стискаше кутията с една ръка. Сърцето й все още биеше силно и тя остана за дълго време неподвижна, вгледана в неочакваната си находка.

Пое си дълбоко въздух и с едно бързо движение я отвори. За нейно разочарование в нея нямаше нищо друго освен малък тефтер с кожена подвързия. Изведнъж й стана любопитно какво ли е съдържанието му. Някой си беше направил труда да го скрие доста добре от чужди погледи. Защо беше толкова важен, че собственикът му се беше погрижил да го сложи на толкова потайно място?

Тес го взе в ръце и го разгърна. Страниците бяха изписани с черно мастило — приличаше на дневник. Погледът й падна на датата на страницата, където беше отворила — 5 октомври 1742 г.:

Снощи тя отново дойде при мен — въпреки обета, който си дадохме да не се виждаме повече. Тази тайна и бърза любов разбива и двама ни и все пак, о Боже, не мога, дори и да обричам душата си на вечен огън, да се откажа от тази жена! Обичам я безумно — тя е другата ми половина. Ако не я видя отново — усмивката й, прекрасното й лице, ако не я прегърна, целуна или не усетя тялото й да се движи под моето, ще умра. Но става твърде опасно — съпругът й, проклетникът, подозира…

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

С треперещи пръсти Тес затвори кожения тефтер. Не можеше да чете по-нататък. В изписаните ситно думи имаше нещо толкова лично, че тя се смути — като че ли надничаше в най-интимните чувства на някой непознат. Все пак… имаше нещо… нещо й се наби на очи. Погледна отново датата — 5 октомври 1742 г.

Какво значение можеше да има тази година за нея? Дата отпреди седемдесет години? Можеше да се досети какъв е бил собственикът на дневника по почерка и съдържанието — определено образован човек, а не портиер. А не спомена ли Никълъс, че един от роднините му бе построил кулата за своята любовница? Трябваше да е някой от прадедите на Никълъс. Но кой от всичките? Дядо му? Прадядо му? А жената — коя ли беше тя?

Внезапно я налегна неустоима дрямка и тя усети, че очите й щипят от безсъние. Примигна — наистина беше много изморена. Остана загледана в дневника още няколко минути — искаше й се да чете по-нататък, да узнае нещо повече за собственика му, макар че имаше нещо неприлично в това да се ровиш в чужди тайни. Нуждаеше се от сън.

Върна малкото тефтерче в металната кутия и я постави на мястото й, след това сложи и камъка. Това е невероятно, помисли си Тес като отстъпи от камината; ако някой не знаеше, че има таен отвор, никога нямаше да бъде открит. Камъкът пасваше идеално с другите и по нищо не личеше, че има ниша. Това правеше още по-странен факта, че тя го забеляза…