Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 88

Още един мъж се надвеси над тялото на Никълъс, като го гледаше хладнокръвно. Държеше фенера си високо и извика останалите.

— Елате тук, глупаци, и вижте колко близо сме били до провала тази вечер.

Петимата се скупчиха в тесния тунел.

— Боже! Брей, мистър Браун! Това е графът! К’во прави тука? — каза учудено един от работниците.

— Няма значение — отвърна господинът, наречен мистър Браун. — Това, за което трябва да се погрижим, е да занесем това тук на ново място. А сега побързайте и следващия път като ви кажа да се оглеждате — правете го! Ако не бях решил да използвам тайния вход за мазето, щяха бързо-бързо да ни спипат.

Четиримата носачи се заловиха за работа, а двамата мъже с пелерини останаха при тялото на Никълъс.

— Сега какво ще правим? Това усложнява нещата, нали? — Въпросът бе зададен към мистър Браун.

Мистър Браун се намръщи.

— Обърква ги много повече, отколкото си мислиш. Не беше някакъв каприз, който ме накара да мина през тайния вход — преди да дойда се поогледах наоколо и открих, че нашият приятел използва кулата като любовно гнезденце за последното си пиленце. Подозирах, че може да е наблизо, но не и че ще го открия тук долу!

Другият мъж изглеждаше разтревожен.

— Очевидно знае, че използваме кулата за скривалище на стоки, докато стане безопасно да ги транспортираме до Лондон. Чудно, защо ли не е информирал сър Чарлз?

Мистър Браун злобно се усмихна.

— О, предполагам, че нашият граф е имал нужда от тръпка след големите му подвизи на полуострова. Вероятно се е смятал за герой.

— Може и така да е, но все пак, ако каже на сър Чарлз какво е открил? Тогава какво? Това местенце беше идеално. Не мога да се сетя за друго такова.

— Твърде много се притесняваш! Когато графът се съвземе, всички следи от нас ще са вече заличени. Ще прилича на истински глупак, ако отиде при сър Чарлз да се оплаква от контрабандисти. Съмнявам се също, че ще иска да се разчуе, че е бил повален от обикновен бандит. Но стига сме говорили за него — ще трябва да преместим стоката за няколко месеца и после, когато му се разтури любовното гнезденце, ще се нанесем отново — този път с по-голяма предпазливост.

— Ами, ако любовната му авантюра продължи по-дълго? Възможно е да е абсолютно завладян от нея и историята им да се проточи с месеци. Тогава какво ще правим?

Мистър Браун замислено се вгледа в тялото на Никълъс.

— Съмнявам се, че положението е такова, но за да сме сигурни, че кулата скоро отново ще е празна, на дамата ще й се случи инцидент. При това фатален.

— Искаш да кажеш да убием жена?

Погледите им се срещнаха.

— Защо не? С предишните случаи беше съгласен. Каква е разликата, ако сега е жена? Залозите определено са високи… или предпочиташ да рискуваш и каналите ни да бъдат разкрити? Нали заради парите пренебрегна скрупулите си?

По-високият мъж сви устни.

— Знаеш много добре, че е така — никога нямаше да стана изменник, нито убиец, ако не беше онзи глупак…

— Това никъде няма да ни отведе. Затънали сме твърде дълбоко и няма да позволим на нищо да застане на пътя ни, още повече една жена! Другите си тръгнаха. Хайде и ние да се омитаме — ще обсъждаме нещата по-късно.