Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 76

— Не, милорд, не искам да си тръгвате.

Той тихо изсъска:

— Никълъс, името ми е Никълъс или Ник, и след всичко, което стана между нас, мисля, че трябва да забравим тези формалности!

— Добре тогава, Никълъс — покорно повтори тя. — Не искам да си тръгваш.

Изпълнявайки задълженията си на домакиня, тя добави:

— Ще останеш ли за вечеря?

— Не, не тази вечер, благодаря ти.

Тишината заплашваше да стане твърде неловка, когато Джени почука на вратата. Изглеждаше разтревожена.

— Извинете, че ви прекъсвам, милорд, но мама каза, че било спешно. Слава Богу, че сте още тук! Контрабандистите, сър! Използват мазетата на кулата, за да складират стоките си! Том ги открил, когато слязъл да прибере ликьора, който донесохте от имението.

След няколко минути Никълъс сам се убеди в думите на Джени. Тес надничаше зад рамото му.

Не беше негова идеята Тес да го придружи, но след кратък спор, който той изгуби, двамата последваха Джени към кухнята. Сара им даде свещи и през килера за храна по ниското стълбище се отправиха към мазетата.

Водени от мъждукащата светлина на свещите, те се озоваха в просторна стая, от която се разклоняваха няколко тунела, явно към околността. Мястото беше мрачно и страшно, с прашни паяжини от тавана и застоял въздух. Том и Джон бяха слезли преди тях и ги посрещнаха.

— Милорд, вижте какво открихме — извика Том. — Контрабандистите крият стоките си точно под носа ви!

Вниманието на всички беше привлечено от щайгите и сандъците, безразборно натрупани по средата на стаята. От многото стъпки по пода и от липсата на паяжини там личеше, че не за първи път кулата е използвана за тази цел.

Никълъс не можа да реагира веднага, трябваше му време да огледа.

— Само през килера ли може да се слезе в мазето?

— Не, милорд — бързо отвърна Том. — Елате да ви покажа външния вход. С Джон го открихме, докато ви чакахме, но не успяхме да разгледаме тунелите. Може да има и други входове, за които да не знаем.

Явно утре го чакаше работа — налагаше се да блокира всички други входове.

Том и Джон успяха с лекота и съвсем безшумно да отворят хоризонталните дървени капаци, при което се откри сивото дъждовно небе — явно това бе входът, който контрабандистите редовно използваха. Те бяха толкова сигурни, че никой няма да разкрие стоките им, че не си бяха направили труда да заключат входа. Никълъс огледа внимателно пантите — бяха добре смазани.

Обърна се към двамата млади мъже и ги попита:

— Вчера бяхте ли тук долу?

— Да, вчера следобед — отвърна Том. — Слязохме да изчистим лавиците, но тогава тук нямаше нищо.

— Искаш да кажеш, че са внесли тези неща тук снощи? Докато сме спали в леглата си? — почти извика Джени.

Никълъс стрелна с поглед Тес, но освен лека тревога, лицето й не изразяваше друго. Побиха го студени тръпки като си помисли, че е можела да пострада, ако се бе събудила и натъкнала на тези престъпници, докато нагло са си вършили работата.

Като прецени, че не иска очевидно нервната Джени да влияе на Тес, ги изпрати горе при Сара. След това разговаря с Том и Джон, за да решат какво трябва да се направи. Никълъс не искаше да уведомяват местния съдия за откритието си, защото присъствието на Доли в кулата щеше да стане обществено достояние. И без това имаше доста резерви относно настаняването й толкова близо до имението, както и до баба му и сестра му. А и съществуваше възможността да шпионира контрабандистите и така да изпълни молбата на Роксбъри.