Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 68

Беше Никълъс, който развали целувката и я отблъсна от себе си. Когато я погледна, изражението му беше сърдито.

— Как го правиш? — грубо попита той, а в очите му ясно се четеше страст. — Нямах намерение да те целувам, още повече да те натискам върху масата и да се потривам о меките ти бели бедра. И все пак щом те погледнах, ми се прииска да го направя. Каква си ти? Вещица?

Все още разтърсена от силните емоции, които толкова лесно възбуди у нея, Тес отчаяно се опитваше да се върне към реалността. Никълъс като че ли не забеляза състоянието й, вдигна я на ръце и я занесе върху канапето. Потри с устни ухото й и промърмори:

— Съкровище, не исках да те изплаша — знам, че досега не съм ти го показвал, но аз не съм чудовище. Никога не трябва да се страхуваш от мен — усмихна й се закачливо. — Дори и когато съм в дяволско настроение, което подозирам ще се случва често, когато и ти си тук…

Взе едната й ръка и нежно я целуна.

— Знам, че лошо се изразих… И преди съм правил необмислени неща, но никога не съм отвличал човек. За проклятие, но май не усещам никакво угризение за това. Няма да те нараня, въпреки че ми е трудно да държа ръцете си настрани от теб. Не бива да се боиш, че ще те изнасиля.

Тес го наблюдаваше с широко отворени очи. Беше толкова красив, странно мил, изражението му решително и загрижено, кичур черна коса падаше върху челото му. „Не е честно“, помисли си тя тъжно. Трябваше да го мрази, но само да я докоснеше и тя се разтапяше в ръцете му. Щеше да й е по-лесно, ако той се държеше брутално, а не мило с нея.

Пое си дълбоко въздух и небрежно дръпна ръката си, решена да изпита силата на думите му.

— Това означава ли, че ако кажа, че не искам да съм ти любовница, ще ме пуснеш да си отида?

Никълъс се намръщи.

— Не точно — призна неохотно той.

В очите й проблесна тревога.

— Тогава какво точно имаш предвид?

Погали бузата й и я погледна в очите.

— Искам да кажа, че няма да те насилвам, но си запазвам правото да се грижа за теб и да те задържа тук на сигурно.

— Няма повече да се любиш с мен? — недоверчиво попита Тес, изплашена и засрамена от чувството на разочарование, което премина през тялото й.

Долната му устна чувствено се изви и Никълъс дрезгаво отвърна:

— Не съм казал това, а само, че няма да те насилвам, защото съм сигурен в способността си да те накарам да го желаеш.

— Така ли? — студено попита Тес.

Бузите й пламнаха от гняв.

— Да — нощта, която прекарахме в „Черното прасе“ както и целувката, която току-що си разменихме, само доказват твърдението ми. Можеш да се преструваш, че не ме искаш; можеш да казваш, че не ме искаш, но забравяш, че вече съм вкусил от сладката ти страст. Много добре си спомням как ми се отдаде с охота.