Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 55

— Как мога да вярвам на думите ти — та ти насила ме доведе тук! — каза тя остро, отърсвайки част от страха си.

— Значи би предпочела да те оставя в ръцете на Дарли?

На върха на езика й беше да изкрещи „Да!“, но предпазливо се въздържа. В действителност не й се искаше а я оставя в „Черното прасе“, но и не искаше да му е любовница. Освен това той я смяташе за лъжкиня, която се опитва да го впримчи в брак! Защо тогава го намираше за привлекателен? Защо искаше да е с него?

Изведнъж й хрумна нещо.

— Не те ли е страх от семейството ми? Как си мислиш, че ще реагират, когато научат какво си сторил?

Никълъс присви очи и Тес още веднъж си помисли колко опасен враг може да бъде той.

— Предполагам, че ще са доста разочаровани като разберат, че планът им не е успял… — започна той съвсем спокойно — …или поне не така, както са го замислили. Но една щедра сума вероятно ще ги успокои, щом разберат, че няма насила да се оженя за теб — независимо от заплахите им да вдигнат голям скандал! Репутацията ти е съсипана, скъпа! Можеш да вземеш каквото ти предлагам или да останеш с празни ръце — за мен няма значение. А колкото до семейството ти — спокоен съм, че каквото и да е положението им, няма да са толкова глупави и да разгласят тази история, но ако все пак… — И погледът му се вледени. — Както казах — ти си опетнена и в единия, и в другия случай.

Очите на Тес пламнаха и розовина покри бузите й.

— Ти си подъл! — извика тя гневно, страхът й беше напълно изчезнал.

Внезапно ядосан на себе си, Никълъс направи това, което възнамеряваше цяла сутрин.

— Подъл ли съм? — изръмжа той и я сграбчи в прегръдките си. — Не по-малко от теб, скъпа — аз поне съм искрен за това какво искам! Не съм ти предлагал едно, а после да настоявам за друго.

Устните му докоснаха нейните и той я целуна страстно, настойчиво, като я притегли близо до себе си.

От допира на жадните му устни и от силната прегръдка по тялото на Тес преминаха диви тръпки. Тя откри, че точно тук е копнеела да бъде — в ръцете му, тялото й — притиснато към неговото. Страстта се разля по вените й като сладък мед и я размекна. Опиянена от близостта му, от бързо разпростиращите се вълни по тялото си, тя сякаш се разтопи. В този момент светът сякаш бе изчезнал, съществуваха само те двамата…

Но Тес изведнъж осъзна какво прави и започна да се дърпа. Откъсна устните си и с юмруци заудря по гърдите му.

— Пусни ме! — задъхано извика тя като се въртеше в ръцете му. — Пусни ме!

Той дишаше тежко, а очите му блестяха от страст. Пусна я неохотно. Трябваха му няколко секунди, за да дойде на себе си; кръвта му кипеше от страст, членът му силно изпъкваше под стегнатите бричове, обсебен беше от естествената нужда да свърши каквото бе започнало. Разтърси глава, като че ли искаше напълно да се отърси от страстта, която го владееше. Погледна свирепо Тес, свита зад един стол.

Тя го гледаше дръзко, брадичката й леко вирната, а очите й — потъмнели от гняв.

— Никога… — започна тя разтреперана — …не съм искала да се ожениш за мен! Това хрумване си е изцяло твое!