Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 56

За миг Никълъс изглеждаше смутен. Вярно, че никога не беше повдигала въпроса… но ако не е заради брак, защо, по дяволите, беше стигнала дотам да споделя леглото му? Само за секунда убеждението, че нейната цел е брак, се стопи. Ако предположеше, че историята й за изгубената памет е…

Той ядосано отхвърли недовършената си мисъл. Това е абсурдно! Разбира се, че целта й е брак. Няма друго обяснение, защото в противен случай…

Никълъс навъсено я погледна — изглеждаше толкова млада, беззащитна срещу злините в света… нещо в гърдите му се сви и той неочаквано изпита нежност към нея.

— Ще се погрижа да ти донесат нови дрехи — внезапно каза той и смени темата. — Има една шивачка в селото — сигурно ще може да ти спретне нещо подходящо, докато намеря време да се заема с гардероба ти.

Тес го зяпна изумена. Той я пренебрегваше! Преструваше се, че не е чул думите й! Мислеше я за лъжкиня и интригантка, а когато тя се опиташе да се защити, той просто оставаше глух за думите й.

— Добре! Купи ми дрехи! Дай ми бижута и слуги! — едва успя да изрече тя вбесена. — Но помни, че ще проклинаш деня, в който си ме срещнал!

Никълъс леко се усмихна, а погледът му се плъзна по крехкото й тяло.

— Докато си в леглото ми не ми пука каква дяволия си измислила, съкровище!

Безумен гняв изпълни Тес. Каква арогантност!

— Добре, поне се разбрахме! — просъска тя.

ГЛАВА ДЕВЕТА

Тес доста се въртя преди да заспи. Сама в това огромно легло, тя трескаво мислеше, вперила поглед в танцуващите сенки на замиращия огън в камината.

Как можа да изрече тези думи толкова прибързано? В мига, когато излязоха от устата й, тя разбра, че немирният й език отново я е въвлякъл в неприятност — самодоволната усмивка върху лицето на Шерборн само го потвърди.

Подведе я гнева й, и въпреки че искаше да върне думите си назад, по някакъв начин да поправи белята, старият инат и гордост не й позволиха. Не желаеше да се унижава още повече.

Може би, ако Никълъс се бе опитал да се възползва от нея, тя щеше да отстъпи, но сякаш знаейки какво се върти в главата й, той я съпроводи от стаята и в следващите няколко часа беше безкрайно мил с нея. Проклет да бъде!

Държа се като идеалният домакин. Поддържаше приятен разговор, докато слизаха по стълбите и когато я развеждаше из останалата част на къщата и градината. Срещата със Сара в кухнята мина гладко и всички опасения на Тес, да не се изправи пред досадна педантка, се изпариха в мига, когато видя закръглената фигура на Сара Лайдлоу и усмихнатото й лице.

Не след дълго Тес разбра, че семейство Лайдлоу обожават графа на Шерборн и че за тях думата му е закон. Каквото и да искаше, те щяха да изпълнят. Никълъс не й го каза направо, но на Тес й стана ясно, че ако се опиташе да избяга — Лайдлоу бързо щяха да предотвратят подобно недоразумение.

Докато се разхождаха, тя само дебнеше момента, кога той ще свали учтивата си маска, за да се заяде с него, но това така и не стана. Никълъс или небрежно я пренебрегваше, или просто сменяше темата всеки път щом Тес направеше някой коментар — изпълняваше перфектно ролята си на домакин.