Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 54

Телата им възбуждащо се докоснаха и Никълъс можа да я усети с цялото си същество, както и тя него. С всяка стъпка тялото му се сковаваше, а жегата между бедрата му нарастваше. Сякаш снощи не се бяха любили — желаеше я толкова страстно, колкото и тогава. Копнежът, който присъствието й събуждаше у него, беше толкова силен, неудържим, както и когато се любиха. Помисли си, че реакциите му са съвсем нормални. Доста отдавна не е бил с жена, а нямаше съмнение, че това същество, което толкова спокойно вървеше до него, беше най-пленителното, което бе виждал в живота си и едва ли щеше някога да й се насити. Също и фактът, безсрамно си призна Никълъс, че той бе единственият мъж, усетил сладката й страст… „И по дяволите, така и ще си остане“, реши той, когато стигнаха дългия коридор.

От двете страни имаше по три врати. Никълъс я хвана за ръка и я поведе към втората отляво, отвори я и покани Тес да влезе. Тя се озова в доста голяма стая, подобна на гостната долу. И тук имаше камина, виждаше се френска врата, която вероятно извеждаше на балкон, с изглед към розовата градина пред къщата. На пода бе постлан килим в тъмно-зелено и червеникавокафяво. Пред камината имаше масичка и табуретка, тапицирана с жълто кадифе, а отсрещната стена беше почти изцяло заета от огромно легло, върху което бяха скупчени ленени чаршафи. Очевидно Лайдлоу не бяха привършили с подреждането на стаята.

Тес не поглеждаше към леглото, усетила внезапно колко са се усамотили. Тялото му я обливаше с топлина. Дали щеше да настоява да сподели леглото му довечера? Ако не и още сега… И най-вече дали щеше да му устои, ако я прегърнеше и я целунеше? Изплашена от себе си и от него, тя отстъпи една крачка и нервно се изкашля.

— Много е, ъъъ хубава — успя най-накрая да каже, когато тишината стана непоносима.

— А тази накъде води? — попита тя, като забеляза една врата на стената.

— Килер — отвърна Никълъс, погледът му се плъзна по неоправеното легло като си я представяше там гола. — Съмнявам се, че е почистен, но все пак, ако искаш да погледнеш…

— О, не. Няма нужда — разтревожено отвърна Тес. — А другите стаи?

Никълъс сви рамене.

— Предполагам, още спални и килери. Но след като наредих на Лайдлоу да почистят само спалнята и гостната, сигурно са мръсни и разхвърляни. Искаш ли да те разведа?

— А, не. Просто се питах… — гласът й заглъхна и тя несигурно го погледна.

Виждаше се, че е нервна и се страхува да не се нахвърли върху нея. Той измърмори нещо, приближи се и я разтърси за раменете.

— Не съм някое безчувствено чудовище! — започна рязко той. — Знам, че си изплашена и изморена, и нямам намерение да те насилвам в този момент.

Изражението му се смекчи и той докосна брадичката й с тънките си пръсти.

— Не отричам, че ми се мерна идеята да те отнеса върху тази купчина чаршафи, но пак ти повтарям — нямам намерение да те насилвам!