Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 53

Тес искаше да наруши тежката тишина между тях, затова изрече първото, което й дойде наум.

— Семейство Лайдлоу изглеждат много приятни хора. Как успя да ги събереш и докараш тук толкова бързо?

Никълъс сви рамене. Въобще не му се мислеше за слугите — сега, когато тя беше тук, толкова близо, той усети, че в тялото му се поражда копнеж. Но потисна първичните си инстинкти и провлачено каза:

— Лайдлоу са на служба при Талмъдж от столетия. Съпругът на Сара почина неочаквано, когато децата бяха малки и й намерихме работа в имението — ще видиш, че е чудесна готвачка. А колкото до другите — от Джени би станало добра домашна прислужница, а Роуз е обучена за камериерка — и двете ще са ти верни — и нетърпеливо добави: — Под зоркото око на Билингам в голямото имение Томас се подготвяше за ужасяващо стриктен иконом.

Никълъс я погледна загадъчно.

— Билингам е чичо на Сара и Лъвджой… както виждаш, сами се грижим за себе си.

В тези прости думи имаше доста смисъл и обещание, и Тес свали поглед от него. Искаше й се да не го познава толкова добре, да не е усещала силата на високото му стройно тяло под този официален костюм и да не губи така глупаво контрол при близостта му.

Притисна с пръсти слепоочието си и се опита да мисли разумно, да направи равносметка на всичко, което й се бе случило досега, като се опитваше да забрави необмислените си постъпки. Само ако можеше да си спомни коя е! Чувстваше се като някакво перце, понесено от течението, което я отвяваше накъдето си поиска. Усещането беше ужасно, а присъствието му въобще не й помагаше. Той беше виновен за всичко това! Тя го погледна, този път гневно. Това тъмно решително лице, упоритата извивка на челюстта отново й се сториха близки. „Косата му трябва да е по-дълга и трябва да носи дантели“, насмешливо си помисли тя, „дантели и черно кадифе,… а на кръста му да виси сабя…“.

Изведнъж сърцето й заби лудо и я връхлетя странното усещане, че това се е случвало и преди — че и преди е била в тази стая… с него! Беше невъзможно и все пак… начинът, по който погледът му се плъзгаше по тялото й и този копнеж, запален в черните му очи, й бяха много познати. С усилие отмести очи от него.

— Може ли да видя и другите стаи? — Каза го плахо, колкото отново да наруши тишината, не че толкова й се искаше да разгледа цялата къща.

Никълъс сви рамене и се отдръпна от прага.

— Разбира се. Надявам се всичко да ти допадне, но не се учудвай, че няма много мебели — наредих на Джон да извади само най-необходимите, за да се чувстваш удобно тази вечер. Утре сам ще проверя килерите и ще докарат още.

Въпреки ситуацията Тес се усмихна. Държаха се толкова официално, като бегли познати, а миналата нощ бе лежала гола в прегръдките му… Погледна широките му устни и усети как кръвта й закипя, по тялото й се разля топлина, но изпита отчаяние.

„Миналата вечер“, повтори си тя за кой ли път, „няма да се повтори“. „Тогава имах причини, извинения“, опитваше се да си втълпи Тес, докато се качваха по широкото стълбище. Снощи беше объркана и изтощена — а и той преднамерено я беше напил с бренди, докато тя не изгуби контрол върху себе си…