Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 29

Изведнъж чу крясъци и цвилене на коне — явно някой бе пристигнал. С няколко мръсни халби в ръце, тя замръзна до една от масите и впери поглед в ниския портал. Чу трясъка от отварянето на външната врата, тропот на ботуши и мъжки гласове. Един от тях привлече вниманието й и почувства как я побиват странни тръпки. В следващия миг на портала застана висок мъж, раменете му изглеждаха доста широки под надиплената пелерина, черните му ботуши лъщяха от дъжда. Свали кожената си шапка и наведе глава, за да мине през портала.

Гостилничарят разпознаваше „качеството“ и затова излезе напред да го посрещне.

— Отвратителна вечер, нали, Ваша Светлост? Нека взема пелерината Ви и жена ми ще Ви приготви топло и вкусно ястие, подобно на онези, които сте опитвали в най-богатите къщи в Лондон.

— Благодаря — отвърна Никълъс Талмъдж, докато небрежно оглеждаше помещението. — Ще съм ви признателен, ако ми намерите стая и по едно легло за слугите ми — усмихна се чаровно на гостилничаря и добави: — Наистина, ужасна нощ — надявах се отдавна да съм стигнал имението Шерборн, но заради времето трябваше да спрем някъде.

Тес не можеше да откъсне поглед от високия непознат, а при споменаването на „имението Шерборн“ ахна. Това име й бе познато! Но вместо задоволство, по тялото й преминаха ледени тръпки. Дали това не беше мъжът, от когото бягаше?

Докато тези въпроси се въртяха в главата й, тя изучаваше фините, арогантни черти на джентълмена. Никълъс погледна напред и когато очите й срещнаха неговия черен, пронизващ поглед, Тес изпита ужасяващото усещане, че изведнъж пропада в тъмна бездънна пропаст…

ГЛАВА ПЕТА

Ушите й бучаха и въпреки че се опитваше, Тес не можеше да откъсне поглед от впечатляващото лице на непознатия в другия край на стаята. Беше виждала и по-елегантни мъже преди, и все пак бе напълно омагьосана от този. Не можеше да погледне встрани, не можеше да отблъсне странната, силна магия, която я обгръщаше.

Като че ли бяха сами в стаята и изведнъж на нея й се стори, че го познава отпреди; и все пак можеше да се закълне, че никога не го е виждала. Изплашена и едновременно необяснимо привлечена от него, Тес се опитваше да обясни или да разбере противоречивите чувства, които се надигаха в нея. Това, че той беше също толкова смаян при вида й, не й убягна, а само увеличи напрежението.

Най-накрая гостилничарят наруши тишината като плесна с ръце и се провикна високо.

— Ей ти, момиче, Доли, не стой така! Върви да доведеш мисис Дарли! Веднага!

Тес се стресна, но най-накрая се изтръгна от хипнозата на черните очи на непознатия. Останала без дъх, тя се извърна и напусна стаята, без да обърне внимание на тракането на чашите върху таблата, която държеше с разтреперани ръце.

Предаде заповедта на мисис Дарби и когато тя изхвърча от кухнята, Тес се строполи на един стол. Разсеяно отбеляза, че ръцете й още треперят. В този момент повече от всичко на света искаше да си спомни коя е и какво е миналото й. Дали наистина познаваше господина с пелерината? Или просто си бе въобразила това, когато погледите им се срещнаха?