Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 182

Ник кимна.

— Като познавам Авъри не се учудвам — сухо промълви той. — Предполагам, че ви е изнудил да му дадете част от печалбата?

Тогава проговори Джон Фрамптън.

— Поиска една трета при условие, че ние с Атина вършехме цялата работа. Заплаши, че ще ни издаде, така че нямахме избор.

— Сигурно Авъри е предложил начин да разширите операцията? — попита Ник с престорена небрежност. Изведнъж му стана ясно кой е шпионинът на Роксбъри.

Фрамптън го изгледа учудено заради досетливостта му, а Атина се усмихна.

— Винаги си бил бърз — каза тя. — Да, прав си. Авъри ни превърна в шпиони. Имаше връзки в правителството и започна да използва операцията ни, за да изпраща и получава информация от Франция. Това решително увеличи печалбата ни, но на никой от нас не му харесваше Авъри да командва. Държеше се сякаш той е началникът, а ние сме обикновени подчинени, които изпълняват заповедите му.

— Затова реши да го убиеш.

Атина кимна.

— Но съвсем неотдавна. За известно време всичко беше наред и разбира се, когато започнахме да пращаме информация за Франция, Авъри се замеси толкова, колкото и ние — вече не можеше да ни предаде без да натопи и себе си. Но с Джон искахме да се откажем, а Авъри — не. — И погледна Тес. — Ако се беше оженил за теб, щеше да е доволен и съгласен всичко да приключи. Но винаги съществуваше опасността, че ще изхарчи и твоето състояние, и че в един момент ще се обърне към нас да подновим операцията или за да ни изнудва. Не можехме да го оставим жив.

— А ние какво общо имаме с това? — настоя Тес, теменужените й очи бяха изпълнени с гняв. — Защо ще ни убивате? Нищо не сме ви направили!

— Тук вече грешиш — намеси се Фрамптън. — Престоят ти в кулата ни създаде доста неприятности! Трябваше да те изкараме оттам, въпреки че тогава нито аз, нито Атина, знаехме коя си — мислехме, че си поредното момиче на Ник.

— И затова се опитахте да я убиете, за да ме накарате да напусна кулата — изръмжа Ник.

Тес ахна, но Атина не й обърна внимание, а високомерно подхвърли:

— Както казах — винаги си бил досетлив.

Тес погледна с ужас първо Атина, а после и Фрамптън.

— Значи вие се опитахме да ме удушите? — извика тя. — И се борихте с Алекзандър?

— Наскоро ти се размина няколко пъти, скъпа — студено отвърна Атина. — Ако този глупак беше направил това, което му казах, щеше да умреш през нощта, в която срещна контрабандистите и… мистър Браун — и тя им се поклони. — На вашите услуги — да се представям за мъж се оказа доста практично, но боя се, че е време мистър Браун да изчезне завинаги. И за да отговоря на въпроса, който напира да изскочи от устата ти, братко, да — аз бях тази, която те удари в мазето онази нощ.

Атина стисна по-здраво пистолета си.

— А колкото до съпругата ти, май щеше да е по-добре, ако Фрамптън ме беше послушал онзи път — чертите на лицето й се стегнаха и в очите й се появи неспокоен блясък. — Вече няма къде да избягате — стоите между мен и нещо много ценно — имението Шерборн. Искам онова, което трябваше да е мое, ако се бях родила момче — Шерборн и състоянието, което върви с него. Със смъртта на Ник титлата няма да бъде продължена, но всичко ще бъде мое — както трябваше да е от самото начало!