Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 170

Погледите им се срещнаха и двамата си представиха какво вероятно се е случило… Тес откъсна мислите си от грозните картини, които бяха пред очите й и каза тъжно.

— Когато бях малка ме тероризираше като казваше, че ще отвори тунелите и ще ме зазида там долу. Хети ми е разправяла, че и с нея е правил същото, когато като дете го е ядосвала.

— Трябва да отида там — настоя Ник. — Или ще открия входа, който Бенедикт е използвал, или ще разбия тухлената стена под имението, но ще вляза в тези тунели. Знам, че са там — само трябва да го докажа!

— Няма никъде да ходиш — разпалено отвърна Тес. — Ако веднага не ми се закълнеш, че ще се откажеш от тези глупости, още тази минута ще отида при баба ти и ще й разкажа всичко.

Ник изпитателно я погледна. Брадичката й беше упорито вирната и той разбра, че не се шегува — наистина щеше да каже на баба му.

— Разбира се, че и тя ще научи — внимателно започна той. — Щом открия тялото му — и това на Тереза, смятам да й дам дневника и да й разкажа всичко.

Тес изсумтя.

— Да, предполагам, но не искаш нито тя, нито някой друг да знаят точно сега, а аз ще кажа всичко, ако не ми дадеш думата си, че няма да ходиш сам в имението Мандъвил — в очите й се четеше ужас. — Авъри би те убил, ако има тази възможност — знаеш го. — После промърмори. — Ник, не искам да ти се случи нещо — обичам те и най-вече не искам историята да се повтаря.

Ник въздъхна. В думите й имаше голяма доза истина и той се умълча. Инстинктът му напираше за незабавно разкриване на съдбата на дядо му, но той разбра, че не може просто да възседне коня си и да препусне към Мандъвил.

— Май ще трябва да изчакам Авъри отново да замине за Лондон или на посещение при приятели — замислено изрече Ник. — И за да те успокоя, когато слезем в тунелите ще имам нужда от помощта на лелите и чичовците ти… В деня, когато решим да слезем, леля ти Мег може да прави компания на баба ми, докато всички ние отидем в имението уж да вземем някои от личните ви вещи, които Авъри не е изпратил. — Тук Ник спря, за да премисли плана си от всички страни. — Слугите в имението не би трябвало да ни създават грижи. Все пак преди около седмица това беше домът ти. При всички случаи трябва да внимаваме с Лоуъл и Колмън, но съм сигурен, че ще се справим с тях. Другите слуги без съмнение ще се радват да те видят. — Усмихна й се. — Ще си помислят, че сме полудели като им кажем, че искаме да отворим и разгледаме подземията, но няма да имат никакви възражения. Ако все пак се опънат, с Хети ще успеете да ги придумате. Колкото до разбиването на тухлите, с братята Рокуел доста ще се поизпотим — можем да вземем някой от слугите да ни помогне. Съмнявам се, че има много тунели — вероятно не повече от пет-шест. Няма да ни отнеме кой знае колко време да намерим онова, което търсим. Е, какво мислиш? Дали ще стане? Имам ли вашето одобрение, госпожо?