Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 168

Решихме всичко това и се държахме както трябва; чак когато се разделяхме ни връхлетя онова чувство. Въпреки че копнеех да я докосна, не го направих, не исках да позволя на страстта да завладее душата ми, но се случи. Изглеждаше толкова тъжна, толкова отчаяна, че не успях да надвия желанието да я прегърна и да я утеша както можех. Кълна се, че исках само да я успокоя, но щом я докоснах, щом вдигна лицето си към мен, бяхме загубени… След това ни обзе такова разкаяние, такъв ужас, че сме изменили на себе си и на Палас, че сме се отдали на отчаяната слабост на плътта. Когато се разделихме, за първи път между нас имаше вина и дълбок срам.

И сега не мога да погледна скъпата си Палас в лицето без сърцето ми да се изпълни с болка и разкаяние. Тя носи моето дете, а аз се проклинам, че съм такъв страхлив развратник и отвътре ме изгаря фактът, че наруших обета си, почерних честта си и легнах с друга — независимо от обстоятелствата… Аз съм най-долният от всички мъже, но ще посветя живота си, за да не позволя на Палас да съжалява, че се е омъжила за мен. Никога вече няма да я предам, нито ще й причинявам болка. Заклевам се в живота си…

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА

Ник погледна дневника със съмнение, сякаш подозираше, че му играе някакви номера. Знаеше, че Бенедикт и Тереза са избягали заедно, и въпреки това думите на дядо му звучаха искрено.

Нетърпеливо прехвърли следващите страници. Пътуването до Лондон се отложило заради лошото време и раждането на сина му, и едва месец след онази среща с Тереза успял да замине. По това време на годината било трудно да извади визи за колониите — в края на октомври малко кораби потегляли на такова дълго пътуване. Но един кораб се забавил при товаренето и щял да тръгне след края на годината. Това била най-ранната дата, която Бенедикт могъл да уреди. Прекарал в Лондон две седмици и едва се бил прибрал вкъщи, когато разтревожена слугиня тайно му предала бележка от Тереза, изпълнена с още повече страх и отчаяние.

Срещата отново се състояла в кулата. Бенедикт бил потресен не само от очевидно влошеното психическо и физическо състояние на Тереза, но и от новините, които му носела. Тя била бременна. С неговото дете! Със сигурност не би могло да е на Грегъри — не я бил докосвал от шест месеца. Не била на себе си, ужасена, че съпругът й подозира — бил я видял два пъти да повръща, а миналата вечер с хладен тон направил забележка за липсата й на апетит. Трябвало веднага да избяга от него! Ако със сигурност знаел, че носи дете, щял да я убие. Налагало се да тръгне сега, не можела да чака до януари.

Ник отгърна на страницата с дата 24 ноември 1744 г., два дни след завръщането на Бенедикт от Лондон: