Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 169

Уговорих се с един контрабандист, когото познавам и мога да му се доверя да заведе Тереза и двегодишния й син Ричард до Франция. Нямах време да уредя нищо друго. Тя се страхува от Грегъри и трябва веднага да я спася. Ще трябва да й дам диамантите на Шерборн, за да съм сигурен, че не отива на континента без пукнато пени. Във Франция ще продаде камъните и ще си издейства виза за колониите.

Доста се колебаех за диамантите, в семейството са от много поколения, но ще купя за Палас нови, по-хубави и ще й ги подаря с цялата си любов… аз наистина я обичам. Както обичам и Тереза. Обичам ги и двете, по различен начин, но изглежда, че само ще ги нараня. Не съм достоен за нито една от тях, но ще прекарам живота си като се опитам да се реванширам.

Не мога да изоставя Тереза — особено като знам, че носи мое дете. Смятам да призная детето й, разбира се, ще трябва да кажа на Палас. Все пак ще се опитам да направя всичко, което е по силите ми, за да не й причинявам болка — може би след време тя ще ми прости…

Боли ме като пиша тези редове, но е най-добре Тереза да отиде в Америка. Нашата любов е невъзможна — сега животът ми принадлежи на Палас, а животът на Тереза тук е изпълнен с адски мъки. Тя заслужава да си потърси щастието и може би ще го намери в Новия Свят. Мога само да се моля за това. Разтревожен съм — мина доста време, откакто седнах да пиша тези редове. С Тереза трябваше да се срещнем в кулата при първа възможност след залез и оттам да я откарам до брега на срещата с контрабандистите. Вече е малко след десет и аз се боя от най-лошото. Диамантите са в мен, два от най-бързите ми коня са оседлани и чакат отпред. Всичко е готово.

Само че Тереза още я няма.

Знам пътя, по който ще дойде — онзи, по който толкова пъти в миналото е идвала при мен — през тунелите под имението Мандъвил. Преди много време, сякаш е било в друг живот, когато с Грегъри бяхме малки, открихме таен вход за тунелите извън имението. След като с Тереза станахме любовници, аз и показах къде е и тя го използваше. Тази вечер трябваше да дойде по същия този път, но още я няма.

Трябва да отида при нея. Трябва да открия какво я е забавило. Ще изчакам още малко и после, ако все още не е дошла, ще отида да я търся в тунелите на имението Мандъвил…

Това беше последната изписана страница от дневника и Ник го затвори; очите му бяха студени. Тес тихо се надигна и го целуна по бузата, но мрачното му изражение я накара да се отдръпне като ужилена.

— Те изобщо не са напуснали Англия — каза той твърдо. — И Бенедикт не е имал намерение да изоставя баба ми — щял е само да помогне на Тереза да избяга и след това да се върне при Палас.

— Искаш да кажеш, че Грегъри ги е открил… и ги е убил? — попита тя ужасена.

— Сигурен съм в това. Последните редове на Бенедикт са, че отива в имението Мандъвил и ще слезе в тунелите да я търси.

Тес ахна.

— Той ги е зазидал.

— Кога?

Тес поклати глава.

— Не знам. Преди много време. Много преди да съм се родила или Хети… — Ахна отново. — О, Боже! Сега си спомням — Мег разказваше, че дядо ми имал ужасни кошмари и бълнувал, че е някъде на тъмно и студено. Трябва да е бил с тях, когато Грегъри ги е открил. Тя е отвеждала сина си със себе си и Грегъри е разбрал…