Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 166

В дневника си беше описал с какво се занимава тя, как се усмихва, нежността й, сладкия й смях и за все по-голямата му наслада да бъде с нея, да я гледа, да се закача с нея, да я гали — колко много е започнала да значи за него…

Ник се намръщи. Беше съвсем очевидно, поне за него, че Бенедикт лудо се е влюбил в младата си съпруга. Изведнъж се сепна — в тези няколко страници, които описваха бременността на Палас, нямаше нито една дума за Тереза, нито намек, и Ник остана озадачен от този явен пропуск. Да не би да е пропуснал нещо? Вярно, че преди чете дневника напосоки, прескачаше напред-назад, понякога пропускаше страници, не следваше никакъв определен ред. Но не и тази вечер. Започна от момента, когато Палас обявява, че е бременна и проследи първите седем-осем месеца от бременността й… и през цялото това време Тереза въобще не се споменаваше. Дали пък Бенедикт не беше спрял да пише за тайните си срещи с нея?

Започна да прелиства назад, хвърляйки бегъл поглед на всяка страница. Първите месеци след сватбата му с Палас. Самата сватба. Нито дума за любовта му към друга жена. Въобще не споменаваше Тереза. Сякаш никога не е съществувала. Дневникът беше пълен с всекидневни неща, най-дълбоките чувства и мисли на дядо му, но нищо за Тереза. Как е възможно? Пръстите му бързо отгръщаха страниците, погледът му летеше по написаните думи и най-накрая го откри:

26 февруари, 1743 г.:

Току-що взех най-трудното решение в живота си, и въпреки че безмилостно ме натъжава, знам, че е правилно. Тереза, хубавото й лице е бледо и тъжно, теменужените й очи са пълни със сълзи, повдигна въпроса — с насрочената ми сватба за след два месеца не можем да продължаваме, както досега. Не можем отново тайно да се срещаме и да се любим. Никога.

И защо? Заради Палас. Тя не е виновна за това положение, и въпреки че можем да пренебрегнем насилствените й клетви пред Грегъри, не можем да се отнасяме така и с предстоящия ми брак. Вярно е, че поисках ръката ни Палас само, защото родителите ми и кралят настояваха, но все пак го направих. Палас е невинна. Тя е млада и красива, и както Тереза каза, не заслужава да има съпруг, който нощем се измъква, за да отиде при друга жена. Палас ми харесва и тя ще бъде моята булка, моята съпруга, дори и сърцето ми да принадлежи на друга. Трябва поне да й отдам уважението, което заслужава.

Не знам как за в бъдеще ще живея без Тереза, но тя беше права като твърди, че ако продължим да се виждаме скришом въпреки брака ми, ще се погубим и любовта ни ще се опетни. Упорито спорих с нея, но най-накрая тя ме накара да съзра истината в думите й — макар и тъжна.