Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 165

Тези двете, както и още няколко, бяха сложени в мазето в деня, когато се омъжих за дядо ти… Пазех ги за някой специален случай и изглежда той дойде.

Палас

По устните му пробягна тъжна усмивка и Ник поклати глава — колко бързо се разпространяваха новините в тази къща, с Тес едва бяха разкрили сърцата си един на друг и вече цялото графство знаеше. Той внесе подноса и остана доволен, че поне нямаше нужда да измислят някакво извинение — очевидно всички знаеха какво правят!

Освен, че се почувства малко неудобно, Тес много се зарадва на бележката от Палас. След като се насладиха на прекрасните ястия, я прочете за втори път и замислено каза.

— Наистина е нетърпелива да си има внуче, нали?

Тес седеше по средата на леглото, до кръста завита с чаршаф — меката светлина на свещта галеше гърдите й. Ник лежеше до нея и замечтано се беше загледал в същите тези малки гърди, но при думите й вдигна поглед към лицето й и повдигна едната си вежда въпросително.

— Нима не ти харесва идеята да имаме дете?

— О, не! Не е това — бързо отвърна Тес. При мисълта за дете, което расте в нея й стана приятно. — Исках да кажа, че за нея най-важното е да има внук, и ако не забременея веднага, ще се чувствам сякаш съм я разочаровала.

Долната му устна се изви в чувствена усмивка и Ник се протегна към нея. Целуна я нежно по рамото и каза.

— Тогава ще трябва да се постараем да забременееш колкото се може по-бързо, нали?

С мек блясък в очите тя погали тъмната му коса.

— О, да!

Отново се любиха и след това Тес заспа в прегръдките на съпруга си. Сънят не идваше при Ник и той остана да лежи в тъмното. Беше по-голям късметлия от дядо си. Не само, че имаше любовта на живота си, но не трябваше да напуска дома и да отиде на другия край на света, за да бъде с нея, оставяйки след себе си срам, мъка и скандал. Щях ли да взема друго решение, ако бях изправен пред същите обстоятелства като Бенедикт? Размърда се неспокойно — знаеше, че няма да позволи на нищо да застане между него и Тес. Ако признаваше това, защо тогава продължаваше да обвинява дядо си, че е последвал сърцето си? Намръщи се, не му хареса посоката, която мислите му бяха поели — искаше да мисли само за щастливото си бъдеще с Тес.

И тъй като не можа да отхвърли мислите за дядо си, най-накрая се измъкна от леглото. Облече си халата и излезе от стаята. Премина през тъмната и тиха къща и се насочи към кабинета си, за да вземе дневника. Върна се в спалнята, запали една свещ и я сложи до леглото, после легна до Тес и се усмихна като я чу да мърмори в съня си. За дълго остана загледан в профила й, в малкото носле и меките устни. Сърцето му щеше да се пръсне от всичката любов, която изпитваше към нея. Не, закле се той, никога нищо нямаше да застане между тях.

Неохотно извърна поглед от нея, облегна се на възглавниците и взе дневника. Умишлено не отвори на последните страници, не искаше все още да знае истинския край на историята — и без това завършваше трагично за баба му. Отгръщаше напосоки, докато нещо не привлече погледа му — реакцията на Бенедикт, когато научава, че Палас е бременна. Вече беше прочел за раждането на баща си и му беше интересно да разбере какво е мислел дядо му за пола на детето и как с нетърпение го е очаквал независимо дали е щяло да е момиче или момче. Ник четеше за напредващата бременност на Палас и нарастващата радост на дядо му към идващото дете, но и към самата му съпруга.