Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 164

Между тях имаше толкова силна магия, сякаш бяха единствените, които някога са споделяли такова разтърсващо чувство… Когато всичко свърши, когато достигнаха последния експлозивен предел и отминаха всички трепети на екстаза, остана им крайното удоволствие да лежат прегърнати, осъзнавайки, че това което бяха преживели е неповторимо.

Останаха в леглото с часове, забравили за света около себе си. Между нежните целувки и топлите ласки си мърмореха на език, разбираем само за влюбените…

Най-накрая Никълъс стана и запали свещ. Погледна часовника върху камината и се засмя.

— Какво ли извинение можем да измислим за това, че изпуснахме вечерята?

Тес се протегна.

— Има ли значение?

— Боже, не! — извика той и целуна едната й гърда. — Ако зависеше от мен щях да те държа на леглото едно или две денонощия и щяхме да правим само това…

Обхвана гърдите й, целуна я дълбоко и за миг мислите на Тес отлетяха надалеч. Любиха се отново, този път по-бавно, но накрая достигнаха същия опияняващ екстаз, както и по-рано.

Когато удоволствието постепенно затихна и дойде на себе си, Тес извърна глава и целуна рамото му.

— Мислиш ли, че едно или две денонощия ще са достатъчни?

— Вероятно не — отвърна той с усмивка. — Но това поне ще задоволи най-непосредствените ми нужди — тогава стомахът му изкъркори и той добави: — Май ще трябва да хапнем нещо преди да продължим с приятното си занимание — хвърли й палав поглед.

Тес се засмя, очите й танцуваха.

— Ако станеш по-издръжлив, аз със сигурност ще се изхабя до края на нощта.

Ник засия от удоволствие.

— Добре! Не искам съпругата ми да се оплаква от ненаситността ми на брачното ложе толкова скоро след сватбата.

Тес се изкиска, никога преди не се беше чувствала толкова щастлива. Представи си бъдещето с Ник до себе си като безкрайна златиста пътека, обляна със светлината на лятното слънце…

Беше такава късметлийка, помисли си тя внезапно, имаше повече късмет от Тереза. Внезапно потрепера и се изплаши, сякаш студена заплашителна сянка премина върху нея.

Ник беше станал и се обличаше. Тес се надигна разтревожено.

— Какво правиш?

Той й се усмихна, докато закопчаваше бричовете си.

— Обличам се, за да мога да отида до кухнята и да донеса нещо за хапване. Ти стой тук — няма много да се бавя, а като се върна ще продължим приятните си занимания…

Не се наложи да ходи чак до кухнята. Щом отвори вратата на стаята си, забеляза дървен поднос с няколко блюда и други дреболии. Вдигна единия капак и откри печено пиле, с наредени около него златисти картофчета, а под друг — пасти с крем. Като предположи какви вкусотии се крият под другите похлупаци, Ник се усмихна. Изглежда някой се беше сетил за тях и им бе осигурил среднощно пиршество. Понечи да вдигне подноса и забеляза две бутилки вино и сгъната бележка между тях. Взе я и прочете: