Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 162

Притисна я по-силно, не можеше да откъсне очи от извивката на устните й.

— А може би точно заради това.

— Какво искаш да кажеш? — запита тя леко намръщена, като несъзнателно галеше раменете и врата му.

Усещаше възбуждащото й тяло долепено до своето и последното нещо, което му се искаше, бе да мисли разумно.

Въпреки че вече няколко пъти се бяха любили, Тес все още се изчервяваше. Сведе поглед върху бялата му колосана вратовръзка. Господи! Не искаше просто да я харесва, искаше да я обича!

Като скри болката в сърцето си, без да го поглежда и малко приповдигнато, Тес каза.

— Много си мил към мен. Повечето мъже, изпаднали в подобна ситуация, едва ли щяха да се държат така.

Ник се намръщи. Усети, че по някакъв начин я беше наранил. Вгледа се в наведената й глава, като се питаше къде е сгрешил. Не му беше лесно да говори за чувствата си към нея, не беше обмислял подобен разговор — думите се изливаха от устата му, без да може да ги спре или да проумее какво всъщност признава. И след като беше разкрил сърцето си, беше ядосан, че Тес не отвърна по-ентусиазирано на думите му. Нима тя не разбира, че се опитвам да й кажа, че я обичам…

Но внезапно проумя. Притисна я до себе си, зарови устни в огнените й къдрици и прошепна:

— Ти, малко глупаче! Не съм мил към теб, а влюбен в теб!

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

На Тес й се стори, че не е разбрала правилно думите му и вдигна очи към него. Ник й се усмихна — усмивката му беше толкова топла и нежна, че сърцето й се преобърна. А може би го беше чула съвсем правилно… Погледна го право в очите и попита почти без дъх:

— Какво каза току-що?

Ник се засмя, по тялото му се разля ликуваща радост като видя нескритата надежда в прекрасните й очи. Притегли я по-близо и произнесе отчетливо:

— Обичам те! Влюбих се в теб от минутата, в която те видях, но не го съзнавах до този момент.

Усмихна се на вцепененото й изражение, видя как по лицето й се разлива руменина, когато значението на думите му проникна в съзнанието й.

— Мога ли да се надявам, че най-искрените ми чувства са споделени?

Тес издаде странен звук — нещо между стон и смях и обгърна врата му с ръце.

— О, да! — извика тя. — Май винаги съм те обичала, но се страхувах, че ти никога няма да ми отговориш със същото.

— Съкровище!

Ник я беше целувал много пъти преди, но този път допирът на страстните му копнеещи устни в нейните беше безспорно най-сладката от всички целувки…

Двамата стояха, сякаш извън реалността, и омагьосано се гледаха. Дори не забелязаха Билингам, който се качи да помогне е разопаковането на багажа. Когато ги съзря, икономът застина. На лицето му се появи лека усмивка при вида на радостните им изражения; завъртя се и тихо затвори вратата след себе си.

След няколко мига на нежност Ник се огледа.

— Не мислиш ли, че трябваше да намеря някое по-романтично място, за да разкрия чувствата си?

— М… — измърка Тес и като коте потри глава в гърдите му. — В този момент за мен това е най-романтичното място на света…

Ник повдигна лицето й. Целуна я и промърмори:

— Ти си истинско съкровище! Аз съм най-щастливият мъж! — и прокара треперещ пръст по чертите й. — Знаеш ли, май че трябва да благодаря на Авъри, че се оказа такъв мръсник…