Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 128

Сви устни. Е, не знаеше, че ще се ожени за нея, но беше сигурен, че я желае, че е готов да чака един или няколко живота, но да я намери отново… Каква странна мисъл — да я намери отново!

Тръсна глава, отпи от брендито и се огледа — масите бяха отрупани с остатъци от сватбената гощавка. Въпреки че празникът беше свършил, на Ник все пак му се стори странно, че е женен за Тес Мандъвил. Преди една седмица, ако някой му беше казал, че съпругата му ще е от семейството, с което Талмъдж бяха заклети врагове, щеше да се изсмее и да го помисли за луд. Но въпреки всичко — той, Никълъс Талмъдж, десетият граф на Шерборн, се беше оженил за наследницата Тес Мандъвил. Невероятно!

Привлечен от портрета на дядо си, Никълъс застана пред него и се вгледа в чертите, които толкова приличаха на неговите. Ако Бенедикт не беше избягал с Тереза и беше останал в имението Шерборн, какво ли щеше да каже за тази необичайна развръзка? Дали щеше да е удовлетворен, че този път неговото семейство е измъкнало наследницата под носа на Мандъвил?

Никълъс разглеждаше изписаното, сериозно лице на дядо си. Сега нищо нямаше значение. Беше станало толкова отдавна. Дядо му без съмнение беше починал някъде отвъд океана. Сега Никълъс Талмъдж имаше млада очарователна булка, която го очакваше горе и беше време, помисли си той със задоволство, да я последва.

Остави наполовина пълната си чаша на една от масите и нетърпеливо се запъти нагоре, вече усещаше силната пулсираща болка между бедрата си. Но на прага изведнъж се спря и нещо го накара да погледне отново портрета на дядо си. Пребледня. После го погледна отново и отново, дори се приближи. Не, не можеше да бъде. Сигурно е от осветлението, помисли си той и излезе от синия салон. От осветлението, а може би не, но за миг му се стори, че строгите устни на дядо му се извиха в слаба, самодоволна усмивка…

Въпреки нетърпението да я намери, Ник се забави малко в стаята си, която се намираше до тази на Тес. Изкъпа се набързо и още с мокра коса облече сив копринен халат на райета. За миг се спря пред вратата, която разделяше стаите им. Сърцето му внезапно затуптя лудо и членът му се втвърди. След няколко минути щеше да се люби с Тес на леглото, където са били зачевани цели поколения Талмъдж. Представи си Тес с издуто коремче и своето бебе в нея и се изпълни със задоволство. Но бебето нямаше толкова голямо значение, единственото нещо, което го интересуваше беше, че тя е вече негова!

Бутна вратата и влезе в стаята на Тес, която беше обляна от светлината на свещи, танцуваше по мебелите и по голямото легло точно срещу нещо. Но Никълъс не забелязваше нищо друго освен стройната фигура с огненочервени къдрици, която стоеше пред стъклената френска врата, отвеждаща към голям балкон.

Екзалтацията, която почувства при вида й го завладя. Пулсиращата болка между бедрата му само му напомни колко много я желае и колко е радостен, че Тес е негова съпруга, независимо от причините за брака им.