Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 129

Стоеше там и й се възхищаваше. Беше си сложила нощницата и пеньоара, който й купи от Лондон — в мига, когато ги зърна на витрината на бутика на един известен моделиер, разбра, че ще й стоят зашеметяващо и беше прав.

Ушита от най-меката коприна в тъмнолилав тон, който изглеждаше почти черен, нощницата имаше дълги прави ръкави от прозрачна материя в малко по-светло лилаво. Същата прозрачна материя имаше и по пеньоара, който завършваше с волани. Откакто й ги купи само си представяше как би блестяла бялата й кожа под пеньоара, но тази вече като видя как й стояха просто затаи дъх.

Червената й златиста коса искреше като огън върху лилавата коприна. Дълбокото деколте с бродерии очертаваше раменете и загатваше бюста й, точно както Ник си мислеше, че ще стои. Късата нощница добре очертаваше стройното й тяло, но погледът на Ник беше прикован върху редицата малки копчета, която се проточваше от врата до подгъва — беше прекарал доста безсънни часове напоследък като си представяше как ще откопчае едно по едно тези копчета с топлите си устни…

Почти извика от страст като си представи колко сладка щеше да е тя. Тес все още не беше усетила присъствието му. Потисна силното желание да я грабне на ръце и да я люби веднага и меко каза:

— Надявам се, че тъжното ти изражение не е предизвикано от нещо, което съм направил.

Тес подскочи и се извърна към него.

— Ник! Стресна ме — извика тя. — Не те чух да влизаш.

Втренчи се в бледите й черти и забеляза сянката в теменужените й очи.

— Какво има? — попита той дрезгаво, приближи се и я притисна до себе си. — Какво те кара да изглеждаш така, сякаш очакваш надзирателя си, а не съпруга, който иска само да си щастлива?

Тес се вгледа в очите му.

— Не се преструвай, че наистина си искал да се ожениш за мен, че ако обстоятелствата бяха различни не би избягал от брак с мен.

— А, това ли било? — кротко запита той и целуна рамото й. — На мен пък ми се струва, че съм си намерил точно съпругата, която винаги съм искал — измърмори той. Като видя изненадата й, Ник се засмя и я вдигна на ръце. — Ела в леглото и ми позволи да ти покажа колко много те желая…

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Тес знаеше, че започнеха ли да се любят, щеше да пропусне възможността да обсъждат брака си. Веднага щом я сложи на леглото, тя рязко се отдръпна от него. Протегна ръка, за да го спре и каза почти без дъх.

— Почакай! Знам, че ме желаеш. Но наистина ли приемаш този брак или само се преструваш? Способен ли си да пренебрегнеш дългогодишната омраза между семействата ни толкова лесно?

Последното нещо, което Ник искаше да обсъждат, бяха обърканите му чувства, но разбра, че съпругата му нямаше да се успокои и да се включи в плановете му за остатъка от нощта, ако не й отговори. Впери очи в нея като се питаше дали с няколко целувки няма да успее да избегне темата. Решителното й изражение му подсказа въобще да не се опитва.

Ник въздъхна и легна по гръб, като кръстоса ръце под главата си. Загледа се в лилавия балдахин отгоре и искрено си призна.