Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 130

— Няма да си кривя душата — не си съпругата, която си мислех, че ще намеря. От друга страна… — и той я погледна, бездънните му черни очи се движеха върху лицето й като топла ласка — …ти си точно съпругата, която си търсех.

Тес изглеждаше едновременно объркана и доволна.

— Какво искаш да кажеш?

Ник вдигна ръка и започна да изброява на пръсти.

— От добро семейство си. Имаш добри връзки в обществото. И ако може да се вярва на Рокуел… — той й се усмихна — имаш и добро наследство. Първите две са дадености, които исках моята съпруга да притежава; третото, като имам предвид моето положение, е приятна придобивка.

— Разбирам — бавно отвърна Тес, думите му не й харесаха. — И тези причини са достатъчни, за да се обвържеш с мен за цял живот?

Ник се обърна към нея и нежно я погали по лицето.

— А защо не? — меко отвърна той. — За много двойки от нашата класа са били достатъчни. Но не са единствените, поради които бях склонен да се оженя за теб — гласът му стана по-дълбок и той дрезгаво промърмори. — След като вкусих от страстта ти разбрах, че съм се пристрастил към нея… — замълча за миг и с интерес наблюдаваше розовината по бузите й. — Също и това, че си невероятно красива, храбра, лоялна и честна. Един мъж само би сгрешил, ако не се ожени за жена с тези качества.

Тес не издържа на решителността в очите му и сведе поглед. Не можеше да не се почувства доволна и поласкана от това, което каза, дори и да не беше чула думите, за които копнееше… Дали не беше глупаво от нейна страна да очаква, че ще й каже колко безумно е влюбен в нея… както тя беше в него? Тъжно си призна, че може би е така и че за известно време ще трябва да се задоволи с това, че съпругът й я мисли за красива и лоялна. Това я стопли и тя отблъсна мрачните съмнения, които я бяха обзели. Все още не я обичаше, но може би след време…

Ръката му върху бузата й беше топла и тя изведнъж усети голото му тяло под халата. И това, че я желаеше… Чувствеността й се надигаше и повече от всичко й се искаше да захвърли неяснотите и да се остави в ръцете му. Но имаше още един въпрос, на който искаше да получи отговор.

Погледна го в очите и прошепна.

— А враждата между семействата ни? Можеш ли да я преодолееш?

Ник се поколеба и Тес потрепера — нима я мразеше? Никога нямаше да я обича! И то защото беше Мандъвил!

Като че ли прочел мислите й, той поклати глава.

— Не, не те мразя — нито лелите ти. Алекзандър беше абсолютно прав като каза, че ние нямаме вина за враждата и че няма причина да я продължаваме. — Погледна я втренчено. — Може и да ми се е искало да не си Мандъвил, но това вече няма значение — сега си Талмъдж — потърка устни в нейните. — Нима забрави, че тази вечер стана моя съпруга и графиня на Шерборн?

Тес за малко да се задави.

— Не съм забравила — просто не искам миналото да засенчва бъдещето ни — изкриви устни тя. — И без това започнахме доста зле.

— Нима беше толкова лошо? — решително попита той, обхванал с ръце лицето й, устните му на сантиметри от нейните. — Винаги ще си спомням за прекрасната ни първа нощ в „Черното прасе“…