Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 125

Авъри не само че изпрати Лоуъл да търси Тес, но нареди на Колмън дискретно разузнаване около имението Шерборн. Но Колмън нямаше какво интересно да му съобщи, дори и след разговора си с един от слугите в имението, когото обилно напи с ликьор. Като имаше предвид враждата между Мандъвил и Талмъдж, Авъри не очакваше лелите да са там, но по дяволите, все някъде трябваше да са! Но къде?

Присви устни. Ако Тес не беше при лелите си, а той знаеше, че е така… И ако не беше и при чичовците си, в което беше почти сигурен, тогава къде, по дяволите, беше? Роднините й без съмнение вече бяха открили това и бясно обикаляха наоколо, за да я търсят или се опитваха да намерят начин, за да предотвратят скандала. Саркастично се усмихна, вдигна тост за здравата социална структура и си легна, като се надяваше, че съдбата все пак ще му хвърли някоя щастлива карта.

Ник не мислеше често за късмета или съдбата, но в онази вторник вечер през октомври 1811 г., когато Тес Мандъвил стана негова съпруга, той беше благодарен на случая, който го бе отвел в „Черното прасе“ само преди една седмица. Загледан в лицето на младата си съпруга, Никълъс беше много благодарен на лейди Мериан Холиуел и на останалите, които онази нощ го бяха отвели в „Черното прасе“.

След това погледна баба си, която тихичко разговаряше с Хети и Мег. Изглежда се чувства добре, успокои се той. Малко се притесни, когато Тес и лелите й се запознаха с нея, но баба му успя да покаже вродената си учтивост. Наблюдаваше я как се бори да потисне болезнените емоции, които я изгаряха отвътре и усети внезапен прилив на привързаност. Тя беше истинска дама.

Сватбата мина приятно. Малкият салон в задната част на къщата беше отрупан с току-що откъснати цветя и пред слисаните погледи на събралите се роднини Ник и Тес бяха венчани от местния пастор.

След това в любимия син салон на баба му сервираха разхладителни напитки. Лицата на чичовците й гордо сияеха, а Хети и Мег одобрително се усмихваха на младоженците. Лейди Шерборн все още се държеше сдържано, но блясъкът в сините й очи обещаваше промяна в настроението.

Тес и Палас нямаха време да разговарят много преди сватбата, но сега стояха една срещу друга до една от масите и Ник внимателно ги наблюдаваше. Разговорът им беше учтив, те старателно подбираха думите си. От момента, в който се запознаха, Палас не можеше да свали очи от красивото лице на Тес. Сега, когато се запозна със съпругата на внука си и видя, че Тес не е интригантка, се почувства по-спокойна и имаше възможност да сподели това, което й дойде наум щом видя момичето за първи път.

— Приличаш много на прабаба си, нали?

Тес кимна печално — знаеше колко болка беше изживяла тази жена заради Тереза.

— Да, казвали са ми, че има поразителна прилика между нас — има неин портрет в Мандъвил. Съвсем като близначки.

— Да, така изглежда. — После потупа ръката й и промърмори почти на себе си. — Ти си подходяща, дори много подходяща — извърна се и се отправи към другите си гости.