Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 123

Палас избърса сълзите си с дантелена кърпичка и се усмихна.

— О, Ник, животът беше толкова спокоен и предвидим, преди да се върнеш вкъщи! Дните се редяха без нищо да се случва — мислехме единствено дали ще вали и какво ще има за вечеря. А виж ни сега: млада дама бяга от лапите на един мръсник; контрабандисти се врат навсякъде; изгубена памет; опит за убийство и внезапна сватба.

Никълъс настойчиво се вгледа в изпитото й лице.

— Нима можеш толкова лесно да приемеш брака ми с Тес?

Изражението й стана замислено.

— Не е това, което исках, но може би става за добро — най-после ще те видя женен. Има дори възможност преди да умра да държа едно-две внучета на скута си. Разбира се, съществува и още една причина, поради която бракът ти ми се струва приемлив…

Никълъс я погледна въпросително и тя весело и с палав блясък в очите отвърна.

— Само си помисли колко бесен ще е настоящият барон Мандъвил като разбере кой този път ще се ожени за наследницата!

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Авъри все още не беше разбрал обхвата на пълното си поражение, но подозираше участието на графа в някои от скорошните промени в живота си.

Последните няколко дни не бяха приятни за новия барон Мандъвил. Пристигането на писмото от Рокуел с неприятните новини за неочакваното посещение беше само началото. Авъри мислеше, че е имал късмет като е прочел писмото преди всички и е успял да пусне плана си в ход и насила да се ожени за Тес. Това, мислеше си той като седеше в големия салон на имението Мандъвил и пиеше чаша след чаша превъзходно бургундско вино, беше последното хубаво нещо, което му се случи.

След като пристигна в Лондон бързо се преоблече и освежи в къщата на Мандъвил на площад Гросвенър — по случайност точно срещу къщата на Шерборн. Точно когато излизаше, за да се качи в каретата си, се натъкна на един познат, с когото размени няколко приказки. Бъбривият господин знаеше всички градски слухове, но фактът, че беше закусвал тази сутрин с лорд Рокуел, заинтригува Авъри. След няколко деликатни въпроса получи интересната информация, че въобще не е споменал за Тес. Всъщност казал, че планира в събота да замине на посещение при племенницата си, а оттам за Корнуел до края на годината.

Авъри отправи каретата и замислен се прибра отново вкъщи. Възможно ли беше Тес да не е пристигнала в Лондон? Дали той не беше стигнал преди нея? Изглеждаше малко вероятно — тя имаше доста часове преднина, но снощи пък се разрази буря…

Реши да не ходи до къщата на Рокуел, а вместо това да потърси стар свой познат. Авъри не беше много близък с Джак Денинг, но бяха правили няколко сделки в миналото. Така че Джак със своите връзки из Лондон се оказваше тъкмо човекът, който беше нужен на Авъри.

В петък сутринта Джак увери Авъри, че Тес не е в къщата на чичовците си. Къде ли можеше да е? Разтревожен, той помоли Денинг да сложи човек, който да следи къщата на Рокуел и още няколко, които да претърсят пътищата от Кент за Лондон и нетърпеливо зачака. Тес все някога щеше да се появи. Ако успееше да се промъкне покрай хората на пътищата за града — въпреки че червената й коса трудно можеше да се пропусне — шпионинът пред къщата щеше да я види. Изпрати и съобщение на слугите си в имението, за да ги предупреди, че по някаква случайност Тес може и да се върне там.