Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 124

Докато чакаше появата на Тес или бележка от имението, на Авъри му хрумна все пак да посети Рокуел, но предпазливостта го възпря. Знаеше, че Рокуел и брат му не го харесваха по принцип и неочакваното му пристигане в града само щеше да засили подозренията им.

Но и на следващия ден нямаше следа от момичето. Получи бележка от Лоуъл, че в имението всичко е наред, но че младата дама не се е върнала там. Авъри започна да се съмнява, че нещо се е объркало. Шпионите се кълняха, че няма и следа от нея, нито по пътищата, нито около къщата на Рокуел. Нищо повече не можеше да постигне като седи в Лондон, затова реши да се върне и сериозно да си поговори с лелите. Възможно беше Тес да се е скрила някъде другаде… и той напълно грешеше като си мислеше, че тя ще се обърне за закрила към чичовците си. Може би щеше да е добре, ако Тес се беше скрила на място, откъдето щеше лесно да я отвлече, но това би създало нови проблеми. Вбесен, той се метна в каретата си и тръгна за Мандъвил като само за минути пропусна пристигането на Ник в Лондон, който идваше, за да издейства разрешителни за сключване на брак.

Положението, което Авъри завари в имението при пристигането си, беше почти толкова нерадостно, колкото и изчезването на Тес. След бягството на лелите той вече започна да подозира, че Никълъс Талмъдж има пръст в някои от неприятностите му. Знаеше за приятелството между Рокуел и Талмъдж и какъвто си беше подозрителен разбра, че веднага щом им бе отказан достъп до имението Рокуел са отишли в дома на приятеля си, който живееше наблизо. Оттук лесно можеше да се направи връзка, че Ник е участвал в бягството на лелите от Мандъвил. Но къде беше Тес?

Присви ледено студените си сини очи. Имаше ли някаква вероятност Ник и Тес да са се срещнали? Известно време обмисля тази възможност, но после я отхвърли. Ако Тес беше при Ник той нямаше да чака до събота, за да освободи лелите й. Последното беше станало само защото братята Рокуел бяха надигнали вой. В това беше сигурен.

Авъри започна да си блъска главата и да умува какво щеше да се случи след това. Знаеше, че е притиснат в ъгъла. Тези дни финансите му бяха позатегнати и дори сумите от загадъчния мистър Браун едва ли щяха да му стигнат за дълго. Лелите нямаше да си замълчат нито за затварянето им, нито за изчезването на Тес… Ако искаше да предотврати катастрофата трябваше да действа светкавично.

Решението на проблема му изглежда беше да намери Тес. Щом тя беше в ръцете му, другото щеше да се оправи. Затова тази сутрин изпрати Лоуъл да претърси пътя, по който тя най-вероятно беше тръгнала — може да е станал някакъв инцидент и тя да лежи ранена край пътя или в някоя фермерска къща и да се бои да разкрие самоличността си от страх да не би той да я открие. Авъри се усмихна — Тес знаеше, че той ще тръгне да я търси.