Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 121

Чистата истина е, помисли си Никълъс като стана и се облече, че като глупак оставих тялото да доминира над ума ми. Щом погледна Тес, големите й теменужени очи и меките розови устни, нищо друго нямаше значение, освен желанието му да я вкара в леглото си. Жлъчно се усмихна — за нещастие този факт все още беше в сила. По дяволите, дори беше склонен да пренебрегне коя, е само за да се ожени за нея и да я има винаги в леглото си! Беше му трудно да си го признае и настроението му се вкисна още повече.

Най-странното в цялата ситуация беше не, че ще се жени за Тес Мандъвил, а това, че не изпитва гняв и негодувание, както би станало, ако го бяха впримчили в брак с някоя друга жена. Ядоса се, когато узна истината, но след това изпита странното чувство на удовлетворение…

Когато гостилницата остана далеч зад него, Никълъс отново се замисли за проблемите, които го чакаха в Шерборн — и не на последно място за непокорната си булка. Усмихна се. Тес щеше да е своеволна, знаеше го, но предпочиташе да си мисли за това, че тя никога не го отегчава и можеше да я държи в прегръдките си където и когато си поиска.

Фактът, че тя беше Мандъвил щеше веднага да предизвика някои трудности… Баба му няма да се зарадва на избора му на съпруга. Когато й бъдат обяснени обстоятелствата около бързата сватба, тя без съмнение щеше да се съгласи, че бракът е единственото разрешение, но Ник знаеше, че няма да й каже пълната истина. Палас и без това щеше да се натъжи, че той се жени за правнучката на жената, която е избягала със съпруга й и племенница на мъжа, който уби внук й. Положително щеше да обвини Тес за създалата се ситуация, въпреки че вината беше негова.

Ник въздъхна. Не можеше да измисли как да намали удара, явно е, че ще трябва да каже истината — дължеше го на Палас, както и на Тес, в противен случай щеше да затъне още по-дълбоко. Вследствие дългогодишната вражда между двете семейства Палас със сигурност щеше да мрази Тес, дори и да бяха се срещнали при по-обикновени обстоятелства.

Никълъс пристигна в имението Шерборн следобед. Посрещнаха го с новината, че баба му си е вкъщи, но Атина е предпочела да остане още няколко дни при свои приятели. Това не му хареса — искаше Атина да присъства на сватбата му — щеше да има по-малко клюки — но нищо не можеше да се направи. Не искаше да увеличава неразбирателството като настоява да се върне вкъщи незабавно, нито пък щеше да отложи церемонията заради това. Имаше твърдото намерение по това време утре следобед да е вече женен — независимо дали Тес искаше или не!