Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 12

И тя добави със съжаление:

— Знам, че е неприятен човек, но не съм мислила, че ще стигне толкова далеч. Извинявай, скъпа, че не прозрях опасността. Никога нямаше да те изложа на риск, ако имах и най-малкото подозрение, че има същата чудовищна жилка като по-големия ми брат.

— Ами вие? — запита Тес разтревожено. — Щом се събуди и види, че ме няма, ще разбере, че сте ми помогнали — не мога да ви оставя тук сами с него.

— Не се притеснявай за нас — отвърна леля Мег твърдо. — Може да заподозре участието ни в бягството ти, но не може нищо да докаже, без да признае коравосърдечния си план.

Хестър се съгласи с нея.

— Тес, без съмнение той ще се събуди със страхотно главоболие и ако ние с леля Мег посрещнем обвиненията му с широко отворени невинни очи, може би няма да повярва, че сме способни да прозрем плановете му, камо ли да го упоим, да откраднем ключа и да те освободим. Погледни ни — би ли ни заподозряла в подобни нечестиви деяния?

Въпреки напрегнатата обстановка, Тес леко се усмихна. И леля й, и пралеля й, също като нея, бяха дребни жени с изящни фигури. И двете не бяха вече в разцвета на младостта си и беше трудно да ги заподозреш в нещо толкова сериозно.

Като преглътна смеха и отчаянието си, Тес поклати глава.

— Не, и съм сигурна, че можете да замажете очите на повечето хора, но…

— Стига! Не ние, а ти си в опасност — спря я леля Мег като й хвърли престорено строг поглед и добави решително: — Ако наистина се притесняваш за нас, веднага изчезвай. Колкото по-скоро тръгнеш, толкова по-скоро ще върнем ключа на Авъри и ще си отидем по стаите, където това чудовище ще ни намери заспали, когато се събуди.

Без да даде възможност на Тес да възрази, Хестър й подаде малката торба, която държеше в ръка.

— Събрахме всичките си пари в брой, малко замразено месо и сирене за пътуването ти. Когато леля Мег ми съобщи съдържанието на писмото нямахме много време, за да планираме нещата. — Пое си дълбоко въздух и добави: — Трябва веднага да се махнеш оттук!

Тес все още се колебаеше, не искаше да ги остави сами. С упорито изражение настоя:

— Защо не дойдете с мен?! Знаете, че чичовците ми ще ви посрещнат добре и ще ви защитят от Авъри.

Леля Мег стисна устни.

— И как смяташ да стане това? Сигурна съм, че ще можем да впрегнем конете и дори да подкараме каретата, но така ще трябва да се придържаме към главните пътища, а и ще се движим доста по-бавно от сам ездач. Ако Авъри се опита да те търси, по-трудно ще открие един ездач, отколкото цяла карета.