Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 10

Напомни си, че ако позволи страха да обсеби съзнанието й ще бъде фатално, затова си пое няколко пъти дълбоко въздух и се изправи на крака. Нямаше да позволи на Авъри да я победи. Вдигна решително брадичка и тръгна към тапицирания стол до леглото. Трябваше да помисли.

Остана седнала дълго, без да забелязва спускащия се мрак около себе си, мислите й бясно препускаха. Знаеше, че Авъри е опасен, но не бе очаквала, че ще действа толкова прибързано и подло. Нещо трябва да се е случило, докато тя и Хестър бяха на разходка този следобед, нещо, което да го накара да предприеме подобна рисковата мярка. Но какво ли можеше да бъде?

Разсеяно плъзна поглед по леглото си, декорирано в любимите й розови и кремави тонове и почти случайно забеляза малката сребърна табла, оставена върху лакираната й тоалетна масичка и плика, който лежеше в нея.

Едва когато стана от стола си забеляза вечерния мрак, обхванал стаята. Мърморейки на себе си, Тес намери свещника, който по-рано беше хвърлила по Авъри и го запали. Приближи се до тоалетната масичка и взе плика. Гневно отбеляза, че печатът на лорд Рокуел е бил счупен и след това отново залепен доста немарливо. Сякаш беше без значение, че писмото от чичо й беше отваряно и че някой друг го беше прочел преди нея.

Извади написания лист и бързо прегледа съдържанието. Лорд Рокуел явно е усетил, че нещата не вървят добре в имението Мандъвил, защото в писмото споменаваше, че той и другият й чичо, Алекзандър, смятат да дойдат в Кент на продължително посещение. Щяха да пристигнат в събота, след четири дни и очакваха с нетърпение да видят нея и лелите й. Съвсем накрая лорд Рокуел споменаваше, че щом визитата им в имението Мандъвил приключи, трите дами могат да отпътуват с тях за Корнуел, където да отпразнуват заедно празниците.

Това напълно обяснява действията на Авъри, мрачно заключи Тес. Той не беше глупав мъж и след като е прочел писмото на лорд Рокуел, трябва да е разбрал, че до ушите на чичовците й са достигнали слуховете за решителното му ухажване и че те идват в Мандъвил, за да се уверят сами как стоят нещата. От предложението към Тес и лелите й да прекарат Коледа в къщата на Рокуел ставаше ясно, че искат да я отведат на по-сигурно място.

Като хапеше нервно долната си устна, Тес закрачи из стаята. Веднага щом е прочел, Авъри е разбрал, че няма време за губене, че трябва да изпълни намеренията си спрямо нея до събота, когато щяха да пристигнат чичовците й.

Ако нищо друго не й дойдеше наум, щеше да разбие прозорците и да рискува да си счупи врата, вместо да чака послушно появяването на Авъри. Трябваше да избяга! Бяха изминали часове, откакто я заключи в стаята й. Нямаше нито миг за губене!

Тя бързо направи въже от чаршафите, после облече черната кадифяна рокля за езда и си обу ботушите. Напъха кутията с бижутата си и някои други дрехи в калъфката от възглавницата, взе черната си пелерина и хвърли последен поглед наоколо. Нямаше какво друго да вземе.