Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 117

Алекзандър пребледня. Като си спомни колко е опитен Никълъс с пистолет и шпага, погледна към брат си. Рокуел отпи голяма глътка от брендито и остави чашата си на близката маса. Изправи рамене и дръзко посрещна погледа на Никълъс.

— Направи ли го? — попита той.

Тес не посмя да чака повече. Скочи на крака, сви ръце в юмруци и погледна чичовците си.

— Спрете! — ядосано извика тя. — Казах ви истината! Нямате право да го дразните така! Той ме спаси, не разбирате ли? Намери ме в „Черното прасе“ и ме доведе тук — това е, което се случи. А вие вместо да му благодарите, че се е държал като джентълмен, го обвинявате, че ме е прелъстил! — Тя повиши тон. — Това е абсурдно!

Чичовците й изглеждаха изненадани от бурната й атака и несигурно се спогледаха. Ситуацията беше деликатна. С Ник се познаваха още от деца и никой от тях не искаше да се стига до дуел — освен че беше по-опитен, по дяволите, те бяха привързани към него! Но тук на карта беше заложена репутацията на племенницата им. Те бяха длъжни да я защитят. Дори и това, което казваше графът да бе истина, те бяха останали насаме няколко дни. Независимо дали се беше възползвал от нея или не, честта й пак беше опетнена.

След страстната защита на Тес настъпи кратко затишие и напрежението се поуталожи.

— Странна ситуация, Ник. Какво ще правим? — попита Рокуел замислено.

Ник знаеше, че ще се стигне дотам в мига, когато се разкриеше идентичността на Тес. И въпреки че се възхищаваше на бурните й опити да го предотврати, той усещаше, че ще е напразно. Откакто истината блесна, в гърдите му бушуваха гняв за номера, който съдбата му беше изиграла, и примирение с последиците. Едновременно с това бе разкъсван от силното желание на удуши Доли… Тес и също толкова силното и странно чувство на удовлетворение. Не можеше да го обясни, нито да го разбере — но да се ожени за Тес му изглеждаше правилно — сякаш е било писано да стане… Нали си търсеше съпруга, защо тогава да не се ожени за малката? Освен семейната вражда, а това беше огромна пречка, тя беше забележително приемлива. Също и фактът, че беше девствена, когато за първи път опита от страстта й и не можеше да отрече, че го възбужда и задоволява, както никоя друга жена досега. Не можеше да се прави, че не я иска в леглото си, всъщност желаеше я отчаяно. Нямаше вероятност да се окаже дама от род с добро възпитание, но това не променяше нищо. Изпитваше силното отвращение, че е притиснат в ъгъла и като дразнеше Рокуел се опитваше безразсъдно да избяга от съдбата си. Нищо на света не можеше да го принуди, независимо колко скандални са обстоятелствата, да бъде въвлечен в брак с жена, която не желае. Това повдигна един несигурен въпрос у него — той наистина ли не искаше да се ожени за малката Мандъвил?

Никълъс усети тишината, изпълнена с очакване, изпи остатъка от брендито си и тихо каза, загледан в чашата:

— Това, което ще направим е много просто. Призори ще отпътувам за Лондон, за да взема разрешителни. Вие и дамите ще останете тук. Когато се върна ще се оженя за племенницата ви, колкото се може по-бързо, като вие, заедно с баба ми и сестра ми, ще ни бъдете свидетели. След това веднага ще пуснем съобщение в „Таймс“ за състоялата се сватба. Изненадата от събитието ще трае три дни и слуховете бързо ще затихнат — разкривено се усмихна на Рокуел. — Изглежда все пак ще удовлетворите желанието си и ще ме ожените за племенницата си.