Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 8

ГЛАВА ВТОРА

Авъри стигна до каретата и помогна на Хестър да слезе. Докато целуваше ръката й, измърмори:

— Скъпа братовчедке Хети, бих искал друг път, когато желаете да използвате каретата, първо да ме уведомите. Какво щеше да стане, ако на мен ми трябваше каретата този следобед?

Бузите на Хестър пламнаха от неудобство и тя започна настойчиво да се извинява, но Авъри просто пренебрегна думите й.

— О, не го взимайте толкова навътре. Просто помнете за в бъдеще да ме информирате за плановете си. А сега нека сменим темата — възможно ли е за няколкото часа, през които бяхте извън Мандъвил, да сте станала дори още по-красива?

Смутена, Хестър едва успя да му отвърне учтиво и хвърли към Тес умоляващ поглед. Тес разбра молбата й да не го ядосва и сдържа язвителните си думи. Отхвърли протегнатата ръка на Авъри, който се беше обърнал да й помогне и сама чевръсто скочи от каретата.

В очите му проблесна обида и той произнесе провлачено:

— Каква независимост! Очевидно е, че лелите ви са ви повлияли зле. Без съмнение имате нужда от съпруг, който да ви научи на обноски! Ще ми позволите ли поне удоволствието да ви придружа до къщата?

Тес огледа с преценяващ поглед късото разстояние от него до входната врата.

— Нима смятате, че нещо може да ми се случи? — попита тя невинно.

Фините черти на лицето му се изкривиха.

— Не ставайте смешна! Просто се опитвах да бъда учтив.

Минавайки покрай него, Тес промълви самодоволно:

— Е, радвам се, че можахме да разрешим това малко недоразумение. А сега, ако ме извините…

И тя се втурна в къщата, без дори да види дали Хестър я е последвала. Когато влезе в стаята си, тя свали малкото си боне и прокара пръсти през разрошените си къдрици. Призна си виновно, че се държа жестоко с Авъри, но просто не можеше да се стърпи. Той й лазеше по нервите. Имаше нещо в него, което я караше да избухва и да се сопва язвително, съвсем неприсъщо за слънчевата й натура. Освен това не понасяше начина, по който се държи с леля Мег и Хестър — арогантен, а на следващата минута им се мазни, точно както се държа с Хестър преди малко. „Той си играе с тях“, ядосано си помисли Тес, „като голяма котка с две малки мишленца“. Винаги демонстрираше властта си над тях и не ги оставяше на спокойствие.

Тя рязко се извърна и започна да сваля роклята си. Тъкмо я хвърли на пухеното легло и се зае да завърже колана на копринения ябълковозелен халат около кръста си, когато вратата на стаята й се отвори. С учудване видя как Авъри спокойно влезе в стаята й и тихо затвори вратата след себе си.

— Как смееш! — започна Тес, теменужените й очи искряха от гняв. — Веднага излез от стаята ми!

Авъри се облегна на вратата и безцеремонно произнесе:

— Изглежда си забравила, че това е моята къща и като собственик мога да влизам където и когато си пожелая.

— В такъв случай — изръмжа Тес, — ще се изнеса от къщата ти още сега. Бъди така добър да уведомиш кочияша, че каретата ще ми трябва. Щом си събера багажа, няма да остана и минута повече тук. Заминавам за Лондон. Чичовците ми ще се зарадват да ме видят.