Читать «Маската на Локи» онлайн - страница 152

— НЕ!

Том Гюрдин посрещна заслепяващата горещина с гърба си, впи очи в трескавия танц на камъчетата и поиска тази болка да изчезне.

Локи остана доволен от резултатите на контакта с новия голем — или „изкуствения интелект“, както той сам се нарече. Оказа един от най-послушните му прислужници. Когато енергията, която контролираше, стигна точката на изчерпване, избухна за последен път и го уби, Локи беше готов.

Той се понесе надолу по пътя на светлината и изстреля подготвеното си за бой съзнание право във вихъра на огъня, който откри на другия край.

Почти пометен от кипящата горещина, Локи засече наличието на фрагменти, парчета и късчета от други човешки съзнания. Те бяха смразени от ужас и объркване. (Така им се пада, рече си той, след като си играят със сили, които не разбират.) Без никакво чувство на съжаление или състрадание (защото Локи не познаваше подобни чувства), той събра едно по едно тези запокитени късчета. Поднасяше ги към носа си и вдъхваше дълбоко техния мирис.

Неподходящите хвърляше веднага и те изчезваха в облака на изстиваща плазма.

Когато намери търсения, той му се порадва, преди да му вдъхне сила.

— Ела с мен, сине мой! — заповяда след това.

Отслабващото присъствие на Хасан ас-Сабах се извърна и го последва, както изпълнена с надежда душа би последвала Всевишния към Рая.

Нещо мержелеещо се между остатъка от кондензирани частици и изпарения привлече вниманието на Локи. Да, за този също щеше да се намери място.

— Идвай с мен!

Кода

Кой те постави началник и съдия на нас?

Изход, 2:14

Четири измерения изграждаха континуума, който Тома Гюрдин приемаше за условен и който координираше неговото съзнание. Три от тези измерения бяха пространствените оси — x, y и z. Четвъртата беше времето — t.

През целия си живот беше пътувал между трите пространствени измерения по своя воля. Беше се отблъсквал със силата на мускули или машини от повърхностите и течностите, подвластни на силата на гравитацията. В зависимост от количеството енергия, подавана от кръвната му захар, бензина в резервоара, атомното гориво и термодвигателите той беше в състояние да измине такова разстояние, каквото смяташе за необходимо.

По в четвъртото измерение, времето, беше безпомощен като затворена в кехлибар муха. Нито една машина — колкото и бърза да бе тя, нито един източник на енергия от двайсет и първи век — не можеше да му помогне да напусне кехлибарената капка.

Дори при скорости близки до тази на светлината, каквито би могъл да постигне, ако пътува между звездите, ходът на локалното време — тоест на времето вътре в капката — нямаше да се промени значимо. Светлината от външната страна на космическия кораб щеше да се измести в червения сектор и да избледнее. Там, навън, танцът на атомите щеше да се забави до валс и музиката щеше да утихне, превръщайки се в единичен и самотен тон. Ала между стените на кораба времето все тъй щеше да пълзи около Том Гюрдин с дузина вдишвания и седемдесет и два удара на сърцето на минута, с периодични контракции на жлезите му и бавни, но неумолимо нарастващи бръчки по лицето.