Читать «Маската на Локи» онлайн - страница 151

Междувременно Санди отвори нови два плика и също ги изсипа на пода. Едното от камъчетата отскочи толкова високо, че го удари по бузата и предизвика остра болка.

Нови две камъчета заподскачаха по пода и Том забеляза, че нито едно от тях не спира да танцува. Подскачаха току пред лицето му, захранвани от неизчерпаема кинетична енергия и постепенно образуваха неясна фигура, която напомняше на сфера. Санди продължаваше да ръси парченца, като все тъй внимаваше да не ги докосва. Някои от тях го блъскаха по лицето, сякаш го пробождаха с остър нож по кожата. Нито едно от късчетата не отскочи встрани. Нямаше никаква опасност да се разпръснат и изгубят.

— Какво е това, Том?

— Камък.

— Чий камък?

— Не зная.

— Чий?

— На стареца? Да не е принадлежал на Ордена на тамплиерите?

— Взе да налучкваш! Чий е този камък?

— Ами, мой!

— Защо е твой?

— Защото танцува за мен!

Всички пликове бяха празни и се въргаляха наоколо. Изведнъж те също се размърдаха. Целият под се тресеше и придаваше вибрациите си на тялото му. Накъсаната сфера от камъни трептеше точно пред очите му.

— Спри ги! — извика той.

Санди се отпусна назад. По лицето й се четеше учудване.

— Не е от тях — рече тя бавно. — Подът се тресе!

Вратата на стаичката се разтвори с трясък. Гюрдин очакваше вътре да нахлуят група разгневени араби. Вместо това почувства вълна от топлина.

— Магнитната сдържаща сфера се разширява твърде бързо — обяви безизразно ИИ.

— Да се удвои честотата на деутериево-тритиевата инжекция — нареди Другия. — Приведи в съответствие формата на полето.

— Тази процедура е в разрез с техническите изисквания — възропта Изкуственият интелект.

— Ще компенсираш — настояваше Другия. — Увеличи лазерните пулсации и подаването на гориво.

— Необходимо е да се въведе правилният код.

— Ламбда 4-2-7 — отвърна Другия.

— Нарастване на детонациите. Моля определете параметрите на сдържащата сфера.

— Радиус два километра.

— Възразявам…

— Ламбда 4-2-7. Отхвърля се.

— Започвам компенсиране.

Златисторусата коса на Санди първо почервеня, сетне се превърна в бял облак, в купчина пепел. Кожата й се изпъна и се напука на червени нишки, които продължаваха да се множат и разклоняват. Тя затвори очи и клепачите й потекоха надолу.

— НЕ! — викът, изтръгнал се от гърлото на Гюрдин, бе заглушен от ревящата жега, нахлуваща през вратата.

Каквато и да се оказа впоследствие Александра Ваел — похитител, предател, водач в групата на хрътките, която го преследваше, преди това тя беше негова любовница. Ако някой в някакъв далечен, невъобразим миг извън времето му бе казал, че тя е остаряла и е неизлечимо болна, че е загинала при катастрофа или нещастен случай, той щеше да посрещне новината с въздишка. Но да я види как се превръща в жива факла пред очите му — това беше повече, отколкото би могъл да понесе.