Читать «Маската на Локи» онлайн - страница 148

— Не се показвай!

— Този глас го познавам — задърпа се Итнейн с хладен блясък в очите. — Това е Хасан ас-Сабах. Открил ни е.

Арабите около тях вече бяха на крака. Те се разпръснаха между тръбите и скоро един от тях откри стълбата надолу.

— Оттук!

Без да чакат заповед от Итнейн, войниците започнаха да се спускат. Останал последен, Гюрдин се наведе през перилата и надникна долу.

Мъж с мургава кожа, облечен с камуфлажна униформа, се беше подпрял с гръб на стената на камерата, а около него в полукръг бяха подредени още дузина войници, някои с куфия на главите. Дори оттук Гюрдин можеше да различи ясно извитите черни мустаци. Вероятно това бе същият човек, който бе седял в шофьорската кабина на фургона.

Близо до него стоеше жена с руса коса, по която трепкаха отражения от пламъка. Тя вдигна глава и Том позна Санди. Превръзката на шията й беше свалена. Санди също го видя и му се усмихна.

Гюрдин бе последният, който се спусна по стълбата, и последният, който пресече долната площадка н застана пред Хасан.

— Хари Съндей! — възкликна Гюрдин.

Войниците наоколо ахнаха и дори Санди не можа да скрие изненадата си, но Хасан се усмихна.

— Виждам, че популярността ми ме изпреварва — отбеляза той. След това пристъпи напред, допря длан до челото си и я плъзна надолу — от веждите, през устните до сърцето.

Гюрдин го наблюдаваше строго.

— За какво беше всичко това?

— Просто те поздравявам, Тома, по стария обичай.

— Не те познавам — само съм чувал за теб.

— Точно това исках да проверя — какво точно знаеш?

Гюрдин реши, че това е подкана да заговори.

— Ти си „борец за свобода“ — поне така се определяш сам. Други обаче ще те нарекат терорист. Създаваш постоянно напрежение в Палестина, без да се интересуваш от броя на жертвите, до които води. Гордееш се, че зад теб стоят половината араби по света. Обичаш да забиваш пръст в незараснали рани, да насъскваш турци и евреи срещу араби, крайни срещу умерени, шиити срещу сунити — докато хората забравят що е спокойствие. Но истината е, че ненавиждаш установения ред — дори когато е създаден с твоята подкрепа. А сега пренесе революцията и тук, в Съединените щати. Защо?

Хасан поклати глава.

— Значи не си спомняш, така ли?

— Ти подписа договор в Анкара и го наруши още следващата година. Обеща на евреите и християните от Стария град безпрепятствена евакуация — а след това ги изби, когато камионите им приближиха контролния пост при Бет Шемеш. Наричаха те Вятъра на Бога, защото не се подчиняваше на нито един закон. И въпреки това хората те обичаха. Наричаха с твоето име оръжията си и се хвърляха заради теб в битки, които не можеха да спечелят. Защо си тук сега?

Докато Гюрдин говореше, усмивката нито за миг не слезе от лицето на Хасан. Само тя сдържаше войниците, които мърмореха гневно и пристъпваха от крак на крак.

— Защото ти си тук, Тома.

— И какво мислиш, че ще постигнеш? Успя да превземеш част от станцията, но нима вярваш, че ще ти позволят да си идеш? Че ще те пуснат, само защото ще им дадеш дума да не я разрушаваш?