Читать «Маската на Локи» онлайн - страница 147

Вдясно от сиянието на пламъка можеха да се различат очертанията на плазмения процесор, скъсените отпред фунии, изправените контейнери на топлообменниците.

Гюрдин бе останал с впечатлението, че лазерният реактор е крехка и деликатна машина. Изправен сега пред масивната му структура, говореща за груба и трудно овладяема мощ, той си даде сметка, че Итнейн би могъл спокойно да използва своята граната. Може би ударната вълна щеше да отблъсне пламъка за миг, но нищо повече. В най-добрия случай манипулаторната ръка можеше да пострада от случаен шрапнел и да забави инжекторния процес с двайсет или дори сто секунди. Но нито един важен елемент от тази гигантска машина не би могъл да пострада дотолкова, че скритата в нея енергия да излезе навън.

— Какво ще правим сега? — извика той на Итнейн. Палестинецът с мъка откъсна очи от сияещата луна и нейния гейзер.

— Ще чакаме да дойде господарят Хасан. Гюрдин кимна.

— Не гледай дълго в пламъка — посъветва го той.

Илайза 212 и Другия бяха установили връзка с един Изкуствен интелект в края на оптичната линия. Това беше простодушно същество, погълнато от информацията, подавана от огромно количество датчици. Изкуственият интелект беше склонен да обсъжда с тях тази информация, но не и да им я покаже в графичен режим. Докато разговаряше с двамата в реално време, ИИ си мърмореше математични формули.

„Вманиачен“ — така го нарече Илайза.

Другия го определи като „приблизителен“.

— Усещаш ли присъствие на хора около себе си? — попита Другия, след като пое контрол над диалога.

— Табелките на персонала винаги са наоколо — гласеше отговорът. — Почти винаги.

— Каталогизирай табелките.

— Намирам отклонения от зададения образец.

— Забелязваш ли присъствие на други хора освен персонала?

— Не мога да ги регистрирам.

— А регистрираш ли проблеми със системите за безопасност?

— Такива проблеми възникват постоянно. Някои са истински, други — симулирани. Всички са странични към процеса.

— Докладвай за състоянието на основния процес.

— Нула цяло и седем детонации на секунда.

— Анализирай процеса.

— Нула цяло двайсет и два теравата първично натоварване на фуниите.

Илайза искаше да прекъсне разговора и да попита какво означават всички тези числа, но Другия контролираше изцяло достъпа.

— Анализираща програма — нареди той. — Двайсет и повече детонации на милисекунда.

— Теоретически — долетя мигновеният отговор, — това надхвърля капацитета на камерата.

— Анализирай.

— Няма гаранция за целостта на комплекса.

— Прието. Определи местоположението на всички хора — с и без табелки — по отношение радиуса на поражение.

— Проследявам… — През оптичната линия започнаха да постъпват триизмерни координати.

Другия ги сканира внимателно — бяха максимално конкретни.

— Приблизителен е — подметна той самоуверено на Илайза.

— Тук долу! — долетя глас от шахтата под терасата.

— Господарю? — надигна се Итнейн. Той понечи да скочи на крака, но Гюрдин успя да го удържи навреме.