Читать «Маската на Локи» онлайн - страница 146

— Е, аз не съм кой знае какъв стратег…

— Вече взе думата.

— Добре, щом настояваш. По двама едновременно ще скочат отляво и отдясно през вратата. Падате по корем, с готови за стрелба оръжия. Заемате позиция зад всяко прикритие, което видите, и стреляте по всичко, което прилича на човек.

— Така ще изгубя хора — възрази Итнейн.

— Метнеш ли граната вътре, ще изгубиш половин Ню Джърси.

— Съгласен — неохотно отвърна арабинът. — Фасал! Хамад! — Итнейн им преведе инструкциите на Гюрдин, като си помагаше с жестове.

Двамата войници кимнаха и заредиха автоматите. След това заеха позиция недалеч от вратата.

— Тръгвай!

Гърбовете им изчезнаха в сиянието. Други двама вече заемаха местата им.

— Тръгвай!

Двама по двама палестинците заемаха позиции и скачаха през вратата. Засега отвътре не се дочуваше стрелба. Накрая Гюрдин и Итнейн също застанаха до вратата.

— Напред! — извика Итнейн.

Гюрдин се наведе и скочи срещу заслепяващия блясък. Светлината в помещението беше толкова ярка, че нямаше и помен от сенки. Той съгледа фигурите на останалите членове на групата — седяха на пода, захвърлили оръжия. Всички бяха втренчили очи отвъд яркото сияние на плазмата, което Гюрдин можеше да закрие с ръка дори от толкова късо разстояние. Той почувства върху кожата си огнения му дъх.

Теоретичните му познания върху работата на лазерно-ядрения реактор не бяха достатъчни, за да преодолее смайването си пред размерите му.

Когато погледна за пръв път през вратата огненият език изглеждаше съвсем близо и на височината на очите, но това се оказа оптическа илюзия, дело на изкривената перспектива при наблюдение откъм коридора.

Вратата не водеше към пода на помещението, а се отваряше към широка тераса с перила, отвъд която в самотно великолепие царстваше огненият протуберанс.

Камерата, в която се помещаваше, беше грамадна.

Положена в шахта с дълбочина десетина метра, камерата вероятно имаше диаметър от поне четиридесет метра. Дебели, бели тръби стърчаха от нея като забодени в сладолед сламки. На равно разстояние от повърхността всяка от тръбите извиваше под прав ъгъл и продължаваше към северния край на сградата. Цял комплекс от стоманени подпори, въжета и носачи поддържаше снопа от бели, хоризонтални тръби и лазерните отражатели. Самите отражатели се простираха чак до далечния край на сградата, извиваха обратно, кривваха навътре, следваха подпорната структура, правеха още една дъга и изчезваха надолу. Гюрдин знаеше, че някъде сред джунглата от подпорни съоръжения е скрит главният гама-лазерен излъчвател, спусъкът, който отприщваше цялата тази енергия.

Инжекторът на стъклени сфери бе монтиран върху външната стена на камерата и стърчеше като пристегната за челото на гол череп двуцевка. От мястото, където стоеше, Гюрдин виждаше ясно манипулаторните ръце на неговия автоматичен оператор, зареждащ магазина с деутериево-тритиеви топки. Съдейки по бързината, с която това ставаше, той пресметна, че инжекторът изстрелва по една топка на всеки две секунди. И въпреки това пламъкът, бликащ от страничния отвор на камерата, изглеждаше постоянен. Детонациите поддържаха забележително непроменливо напрежение.