Читать «Светът на призраците» онлайн - страница 8

Оглушителен грохот, разтърсващ ума по-силно от слуха — мрачните сенки се пресегнаха, без да ги спира силовият щит. Разрушителите изригнаха огъня си в бурята, но дори не ги докоснаха. Катерът се тресеше и подскачаше, подхвърлян като сухо листо в ураган. Метални дървета, дебели по три-четири метра, се стрелкаха през облаците и блъскаха по корпуса, но той бе проектиран да издържа преки попадения на разрушители и атомни взривове с ниска мощност, затова катерът лесно се справяше с ударите. Тътенът на двигателите ту се усилваше, ту замираше, докато ИИ се бореше отчаяно да следва определения курс. Капитанът се включи направо в уредите за управление и прехапа устни — оставаха им цели четири минути до Тринадесета база и площадките за кацане.

Носът на катера рязко се наклони, сякаш го притисна невъобразима тежест. Запищя разкъсан метал и корпусът отдясно се раздра, като че бе от хартия. Назъбени процепи плъзнаха по стената, сякаш оставени от великански нокти. Нещо се стовари върху корпуса и таванът на кабината хлътна навътре.

— Но там няма нищо! — закрещя Стасяк, юмруците му сляпо налагаха облегалките на креслото. — Няма нищо! Така показват уредите!

Рипър трескаво въртеше глава, устата му се отвори в беззвучно „не“. Погледът на Изследователката яростно се мяташе из беснеещата буря, едната й ръка се вкопчи в дръжката на оръжието, окачено на хълбока й. В бурята се носеха неясни форми, черни, изплъзващи се и невероятно огромни. Целият скелет на катера изпъшка, когато таванът хлътна още повече, притиснат от непоносим товар.

— Капитане, налягането спада — тихо съобщи ИИ в ухото на Сайлънс. — Нарушенията в целостта на корпуса надхвърлят възможностите ми да ги компенсирам. Вече не съм сигурен дали ще успеем да достигнем площадките за кацане. Разрешавате ли да прибягна до аварийно кацане?

— Не — отсече Сайлънс през присадката си. — Още не.

— Трябва да слезем, преди корабът да се разпадне! — настоя Изследователката.

Сайлънс я изгледа неприязнено. Досега не подозираше, че тя има достъп до командната линия.

— Още не — повтори той непоколебимо. — Еспер, говорете им, по дяволите! Накарайте ги да ви чуят!

Диана Вертю изключи остатъците от психозащитата си, остана гола и уязвима пред чуждото присъствие. Онези неща се струпаха край нея. Катерът изскочи от облаците и се понесе напред. Металните дървета летяха към кораба и изоставаха със замайваща бързина. Зловещи назъбени остриета сякаш минаваха на косъм, готови да изкормят корпуса като риба. След миг дърветата останаха назад, катерът вече летеше над обширно открито пространство, над гладко поле, към площадките около Тринадесета база.

— Спря — спокойно каза Изследователката. — Чуйте. Спря.

Сайлънс бавно се огледа. Вече нищо не блъскаше по корпуса, нямаше и следа от мрачната заплаха. Скелетът на кораба тихо скърцаше от опитите му да се самовъзстанови. Двамата щурмоваци се изключиха от оръжейните системи и зяпаха неразбиращо — едва сега забелязаха повредите. Рипър извъртя креслото си към капитана, готов да го засипе с въпроси, но Сайлънс му махна да мълчи. Стана от креслото и коленичи до есперката, която се бе свлякла на пода. Усети го до себе си и с мъка вдигна глава.