Читать «Светът на призраците» онлайн - страница 6

Изследователката Фрост погледна Капитана.

— Всички данни от сензорите отрицателни. Не регистрират признаци на живот.

— Не съм и очаквал друго — каза Сайлънс, зареял немигащи очи в бурята. — Один, колко ни остава до кацането?

— Дванадесет минути и четиридесет секунди, Капитане — веднага отговори ИИ. — При условие, че нищо не наруши плана ми за полета.

— Один, спусни ни по-бързо — заповяда Сайлънс. — Щурмоваци, пълна готовност. Нещо идва.

И катерът неочаквано бе тласнат встрани, отхвърлен от пътя си, сякаш гигантска ръка се пресегна от нищото и му нанесе удар. Корабът се завъртя и затрепери, докато ИИ се бореше да предотврати сблъсъка с плътно скупчените дървета. Тъмните им великански силуети заплашително изскачаха от бушуващите облаци.

— Один, издигай силовия щит — добави Сайлънс спокойно и уверено, макар че кокалчетата на стиснатите му юмруци побеляха. — Щурмоваци, избирайте си мишените по-внимателно. Изследовател, какво виждате?

— Все още нищо, Капитане. Сензорите упорстват, че навън няма нищо.

— При нас е същото — напрегнато съобщи Стасяк. — Няма в какво да се целим!

Катерът се раздруса — нещо невероятно огромно блъскаше по силовия щит, отново и отново. Сайлънс впи поглед в мониторите, показващи нарастващия натиск от всички страни. Блестящите дървета профучаваха още по-бързо, ИИ бързаше да насочи кораба към площадките за кацане. Но въпреки нарасналата скорост невидимото мрачно присъствие не изоставаше и със злокобна решимост стоварваше удар след удар по силовия щит. Сайлънс се озъби и облиза сухите си устни.

— Щурмоваци, искам огнева бариера и от двете страни. Без прицелна стрелба. Веднага.

Отговорът на двамата бойци потъна в грохота на разрушителите, заслепяващи енергийни потоци изригнаха от катера, пробиха щита и пръснаха дърветата наоколо. Големи метални парчета се разлетяха като шрапнели. Но лишените от живот незнайни неща притискаха щита отвсякъде и устремът им нарастваше неимоверно с всяка изминала секунда.

— Сега оръдията ни са безполезни, докато се презаредят енергийните кристали — невъзмутимо отбеляза Изследователката. — Силовият щит обаче няма да издържи до кацането. Изчерпва все повече от мощта на кораба, а ние не разполагаме с достатъчно резерви. Освен ако не искаме да заседнем на тази планета. Капитане, какво е това отвън? Защо се изплъзва на сензорите?

Сайлънс се обърна към нея.

— Защото са мъртви. Мъртви са. Один, колко ни остава до кацането?

— Десет минути и двадесет и две секунди, Капитане.

— Когато ти дам сигнал, спусни силовия щит и насочи цялата мощност в двигателите. Прави каквото искаш, Один, но трябва да кацнем. Ако оцелеем дотогава, ще презаредим в Тринадесета база. Щурмоваци, готови за стрелба по моя заповед.

— Но там няма нищо! — възкликна Стасяк. — Няма по какво да стреляме!

— Лю, не вдигай шум — тихо го прекъсна Рипър. — Не забравяй, че на нас не ни се полага да разсъждаваме. Просто прави каквото ти казват офицерите. Този поне май има представа на какво сме се натъкнали.