Читать «Книгата на мъртвите» онлайн - страница 218

— Стига си се извинявал, Бул. Правиш го откакто излязохме от затвора, а аз съм толкова бясна, че ми иде да крещя. Следващия път, когато се случи подобно нещо, ако не ми се обадиш веднага, ще се ядосам и на теб.

— Не бих искал. — Той изтупа постелката и на нея й мина през ум, че е не по-малко упорит от нея.

Беше дълъг ден, изпълнен с болезнени образи, почти успешни опити и лоши миризми, а после се обади Роуз. Скарпета беше заета с разложения труп на Лидия Уебстър, когато Холингс се появи до масата за аутопсии и съобщи, че има новина, която тя непременно трябва да чуе. Не беше съвсем ясно как точно бе разбрала Роуз, но една нейна съседка, която познавала съседката на съседка на Скарпета, която тя изобщо не беше виждала, чула слух, че съседката, която Скарпета познаваше, госпожа Гримбол, накарала да арестуват Бул за влизане в имота й и опит за кражба.

Криел се зад един питоспорум вляво от предната веранда на Скарпета и госпожа Гримбол случайно го видяла, докато надзъртала през прозореца на горния етаж. Било късно вечерта. Скарпета не можеше да обвини съсед, че се е притеснил от подобна гледка, освен ако въпросният съсед не беше госпожа Гримбол. Тя не само се обадила на 911 и съобщила за подозрителния индивид, който дебнел. Украсила историята си и твърдяла, че Бул се е криел в нейния имот, не в този на Скарпета. Накратко казано, Бул, който и преди бил арестуван, попаднал в затвора и престоял там цели три дни. Вероятно още щеше да бъде там, ако Роуз не беше прекъснала аутопсията. Която започна, след като Скарпета бе нападната на паркинга.

Сега Уил Рамбо беше в градския затвор, а не Бул.

Сега майката на Бул можеше да бъде спокойна. Вече нямаше нужда да лъже, че е отишъл на лов за стриди или че просто е излязъл, от страх, че пак може да го уволнят.

— Размразих телешко задушено — каза Скарпета, докато отключваше входната врата. — Има много. Представям си с какво си се хранил през последните няколко дни.

Бул я последва във фоайето и там вниманието й бе привлечено от стойката за чадъри. Тя се спря и се почувства ужасно. Бръкна в нея и извади ключа от мотоциклета на Марино и пълнителя за неговия глок. После извади от едно чекмедже и самия пистолет. Беше толкова разстроена, че чак й призляваше. Бул не каза нищо, но тя усети, че се чуди на извадените вещи и се пита защо изобщо са били там. Мина известно време, преди да успее да проговори. Скарпета прибра ключа, пълнителя и пистолета в същата метална кутия, в която държеше шишето с хлороформ.

Стопли задушеното и домашния хляб, подреди приборите за хранене, наля голяма чаша леден чай с аромат на праскова и пусна в нея стрък прясна мента. Покани Бул да седне и да се нахрани и му каза, че ще бъде на терасата на втория етаж с Бентън, заръча му да ги повика, ако има нужда от нещо. Напомни му, че ако се полива твърде обилно, дивият люляк ще умре след седмица и че теменужките трябва да се оплевят. Той седна и тя му сервира храната.