Читать «Книгата на мъртвите» онлайн - страница 220

Слънцето бе залязло и изведнъж се почувства толкова уморена, че погледът й се замъгли.

— Беше капитанът — съобщи Бентън, като остави телефона на стъкления плот на масата.

— Гладен ли си? Да ти донеса чай? — попита тя.

— Защо пък аз да не ти донеса нещо? — Бентън я погледна.

— Свали си очилата, за да виждам очите ти — помоли Скарпета. — Нямам желание да гледам тъмните ти очила. Толкова съм уморена. Не знам защо съм толкова уморена. Преди не се уморявах толкова лесно.

Той свали очилата си, сгъна ги и ги остави на масичката.

— Пауло е подал оставка и няма да се върне от Италия. Мисля, че нищо няма да му се случи. Президентът на болницата е безкрайно зает да ликвидира щетите, защото нашата приятелка доктор Селф току-що е участвала в радиошоуто на Хауард Стърн и е говорила за експерименти в стила на „Франкенщайн“ от Мери Шели. Надявам се да я попита колко са големи гърдите й и дали са истински. Забрави. Тя ще му каже. Може дори да му ги покаже.

— Предполагам, че няма новини за Марино.

— Моля те. Дай ми време, Кей. Не те виня. Ще намерим начин да го преодолеем. Искам пак да те докосвам, без да мисля за него. Ето, казах го. Да, това ужасно ме притеснява. — Той улови ръката й. — Защото се чувствам донякъде виновен. Може би не само донякъде. Ако бях тук, нищо нямаше да се случи. Смятам да променя това. Освен ако не искаш.

— Разбира се, че искам.

— Ще се радвам, ако Марино не се върне — продължи Бентън. — Но не му желая злото и се надявам, че нищо не му се е случило. Опитвам се да приема, че го защитаваш, тревожиш се за него, още държиш на него.

— След един час ще дойде фитопатологът. Имаме листни въшки.

— Аз пък мислех, че имам главоболие.

— Ако нещо му се е случило, особено ако си го е причинил сам, няма да си го простя — промълви Скарпета. — Това е може би най-лошият ми недостатък. Прощавам на хората, на които държа, и после те пак правят същите грешки. Моля те, намери го.

— Всички го търсят, Кей.

Дълго мълчание, чуваше се само песента на птиците. Бул излезе в градината. Започна да развива маркуча.

— Трябва да взема душ — каза Скарпета. — Срамота, не можах да се изкъпя там. Съблекалнята беше тясна, а и нямах дрехи за смяна. Изобщо не разбирам как ме търпиш. Не се тревожи за доктор Селф. Няколко месеца в затвора ще й се отразят добре.

— Ще води предаването си оттам и ще спечели още милиони. Някоя затворничка ще й стане робиня и ще й изплете шал.

Бул поливаше леха с теменужки и от струята на маркуча се бе образувала дъга.

Телефонът пак иззвъня. Бентън въздъхна: „О, господи!“ и го вдигна. Отначало само мълчеше и слушаше, защото беше добър слушател. Освен това беше пестелив на думи и Скарпета му го казваше, когато се чувстваше самотна.

— Не — каза Бентън. — Благодаря ви, но съм съгласен, че не е нужно и ние да сме там. Не мога да кажа за Кей, но мисля, че там само ще пречим. — Той приключи разговора и й съобщи: — Капитанът. Твоят рицар в блестящи доспехи.