Читать «Книгата на мъртвите» онлайн - страница 15

— Но сте били във ФБР през по-голямата част от кариерата си. Докато не напуснахте и не изчезнахте от сцената, сякаш сте мъртъв. По незнайни причини.

— Ако беше терористичен акт, досега някой щеше да е поел отговорност — каза хладно Бентън. — И предпочитам вече да не споменавате ФБР и биографията ми.

— Това е вследствие на неутолим апетит за публичност и желанието на вашата страна да управлява света като плаши всички до смърт. — Капитан Пома напълни отново чашите. — Вашето бюро за разследване разпитва свидетели тук, в Рим, като пренебрегва Интерпол, макар че би трябвало да работят с тях. Да имат свои представители в тази организация. Пристигат тези идиоти от Вашингтон, които не ни познават, а още по-малко знаят как да разследват сложен случай на убийство…

Бентън го прекъсна:

— Вече би трябвало да знаете, капитан Пома, че политиката и междуособиците в юрисдикцията са в природата на звяра.

— Предпочитам да ме наричате Ото. Така се обръщат към мен приятелите ми. — Той премести стола си по-близо до Скарпета и я облъхна с мириса на одеколона си, после премести и свещта. Изгледа с отвращение масата на тъпите пияни американци и каза: — Знаете, че се опитваме да ви харесваме.

— Не се опитвайте — подхвърли Бентън. — Никой не ни харесва.

— Така и не разбрах защо вие, американците, сте толкова шумни.

— Защото не слушаме — отвърна Скарпета. — Затова имаме Джордж Буш.

Капитан Пома взе фотографията от масата и я разгледа сякаш я виждаше за първи път.

— Търся нещо, което е под носа ни — промърмори той. — А виждам само очевидното.

Бентън се взираше в двамата, седнали съвсем близо един до друг, и красивото му лице беше като изсечено от гранит.

— По-добре да допуснем, че не съществува такова нещо като „очевидно“. Това е просто дума, която се отнася до личното възприятие — каза Скарпета, като извади още снимки от плика. — А моето може да е различно от вашето.

— Видях, че го демонстрирахте изчерпателно в централата на полицията — отбеляза капитанът.

Тя погледна Бентън, дълъг поглед, с който искаше да му внуши, че забелязва поведението му и го смята за ненужно. Той нямаше причини да ревнува. Не беше направила нищо, за да насърчи флирта на капитан Пома.

— Пред очите ни. Добре тогава. Защо не започнем с пръстите на краката — предложи Бентън, който едва бе докоснал моцарелата от биволско мляко, но вече пиеше третата си чаша вино.

— Всъщност това е добра идея. — Скарпета изучаваше снимките на Дрю и по-специално пръстите на краката в близък план. — Лакът е безупречен. Ноктите са лакирани скоро, логично е, понеже е била на педикюр, преди да напусне Ню Йорк. — Тя повтаряше неща, които вече знаеха.

— Има ли значение? — Капитан Пома разглеждаше една снимка, наведен толкова близо до Скарпета, че ръката му докосваше нейната, а тя усещаше топлината й и мириса на одеколона му. — Не мисля. Според мен по-важно е с какво е била облечена. Черни джинси, бяла копринена риза, черно кожено яке с копринена подплата. Освен това черни бикини и черен сутиен. — Той замълча. — Странно е, че по тялото й нямаше влакна от дрехите, а само от чаршафа.