Читать «Книгата на мъртвите» онлайн - страница 14

Скарпета пиеше „Бионди Санти Брунели“ от 1996 г., което беше много скъпо, но тя не би го избрала, ако я бяха попитали, а обикновено я питаха. Тя остави чашата си на масата, без да откъсва поглед от снимката до предястието си от пармска шунка и пъпеш, след което възнамеряваше да поръча морски костур на грил и зелен фасул в зехтин. И може би малини за десерт, освен ако влошаващото се настроение на Бентън не й развалеше апетита. А това бе напълно възможно.

— С риск да ви прозвучи глупаво — тихо каза тя, — все си мисля, че пропускаме нещо важно. — Потупа с показалец една снимка на Дрю Мартин от местопрестъплението.

— Значи сега не се оплаквате, че повтаряме едно и също — засмя се капитан Пома, който вече открито флиртуваше с нея. — Виждате ли? Хубавата храна и хубавото вино ни правят по-умни. — Той почука по челото си, имитирайки потупването на Скарпета по снимката. Тя го погледна разсеяно, както правеше, когато излизаше от стаята, без да отива никъде.

— Нещо толкова очевидно, че сме напълно слепи за него, всички са слепи за него — продължи тя. — Често пъти не виждаме нещо, защото е под носа ни. Какво е то? Какво ни казва тя?

— Добре, да видим какво е под носа ни — обади се Бентън.

Рядко го беше виждала така открито враждебен и дистанциран. Той не криеше пренебрежението си към капитан Пома, този път облечен в елегантен костюм на тънки райета. Златните му копчета за ръкавели, гравирани с емблемата на карабинерите, проблясваха на светлината на свещите.

— Да, пред очите ни. Всеки сантиметър от голата й плът преди някой да я е докоснал. Трябва да я огледаме в това състояние. Недокосната. Точно както я е оставил — заговори капитан Пома, загледан в Скарпета. — Само по себе си това е история, нали? Но преди да съм забравил, да пием за нашата последна среща в Рим. Поне засега. Трябва да вдигнем наздравица за това.

Не изглеждаше редно да вдигнат чаши, докато мъртвата млада жена ги гледаше. Сякаш голото й осакатено тяло беше на масата.

— И за ФБР — продължи капитан Пома. — За тяхната решимост да тълкуват случая като терористичен акт. Последната уязвима жертва — американска звезда на тениса.

— Загуба на време е дори да намекват такова нещо — процеди Бентън и вдигна чашата си, но не за наздравица, а за да отпие.

— Тогава кажете на вашето правителство да престане да го намеква — отвърна капитан Пома. — Ето, ще го кажа направо, тъй като сме сами. Вашето правителство разпространява тази пропаганда иззад кулисите, а причината да не го обсъдим по-рано, е защото италианците не биха повярвали в нещо толкова абсурдно. Никой терорист не е виновен. И е глупаво ФБР да твърди подобно нещо.

— Тук не седи ФБР, а ние. Ние не сме ФБР и на мен ми омръзна да го споменавате — сопна се Бентън.