Читать «Книгата на мъртвите» онлайн - страница 17

— Нищо повече от смяната на настроенията. Типична тийнейджърка.

— Имате ли деца? — Бентън посегна към виното си.

— Поне аз не знам.

— Някакъв подтик — каза замислено Скарпета. — Нещо е ставало с Дрю, за което никой не ни казва. Може би това е пред очите ни? Поведението й. Фактът, че е пиела. Защо? Случило ли се е нещо?

— Турнирът в Чарлстън — обърна се капитан Пома към Скарпета. — Където имате частна практика. Как се наричаше онази област? Ниската земя? Какво точно значи ниска земя? — Той въртеше чашата между пръстите си, загледан в нея.

— Почти на морското равнище, буквално ниска земя.

— А вашата местна полиция не проявява ли интерес към случая? Щом е участвала в тамошния турнир само два дни преди да бъде убита?

— Любопитни са, сигурна съм… — започна Скарпета.

— Убийството й няма нищо общо с полицията в Чарлстън — прекъсна я Бентън. — Те нямат правомощия.

Скарпета го изгледа, а капитанът наблюдаваше и двамата. Цял ден следеше напрежението помежду им.

— Липсата на правомощия не е спряла никого да се появи и да размаха значката си — подхвърли капитан Пома.

— Ако пак намеквате за ФБР, вече изразихте мнението си — сряза го Бентън. — Ако загатвате, че съм бивш служител на ФБР, това вече го чух. Ако говорите за доктор Скарпета и мен, вие ни повикахте. Не сме дошли неканени, Ото, понеже настояхте да ви наричаме така.

— Само аз ли мисля така, или виното наистина е идеално? — Капитанът вдигна чашата срещу светлината, сякаш беше диамант с дефект.

Бентън вдигна своята. Скарпета разбираше повече от италиански вина от него, но тази вечер той сметна за нужно да подчертае надмощието си, сякаш се беше спуснал петдесет степени надолу по еволюционната стълбица. Тя усещаше интереса на капитан Пома към себе си, докато разглеждаше следващата снимка, благодарна, че келнерът явно нямаше желание да се приближи. Беше зает с масата на шумните американци.

— Близък план на краката й — посочи тя. — Натъртвания около глезените.

— Пресни охлузвания — добави капитан Пома. — Може би я е сграбчил за тях.

— Възможно е. Не са от връзване.

Искаше й се капитанът да не седи толкова близо до нея, но вече нямаше накъде да се мести, освен да натика стола си в стената. Искаше й се също да не я докосва, докато се протягаше за снимките.

— Краката й са обезкосмени наскоро — продължи тя. — Бих казала по-малко от двайсет и четири часа преди смъртта. Почти няма косъмчета. Грижела се е за външността си, дори когато е пътувала с приятелки. Това може да е важно. Дали се е надявала да срещне някого?

— Разбира се. Три млади жени, които търсят млади мъже — отсъди капитан Пома.

Скарпета погледна Бентън, който махна на келнера за още една бутилка вино.

— Дрю е била знаменитост — каза тя. — Чувала съм, че се е пазела от непознати, не е искала да й досаждат.

— Това не се връзва с факта, че е пиела — възрази Бентън.

— Ако говорим за хронично пиене — поправи го Скарпета. — Виж снимките, в много добра форма е, слаба, с добре развити мускули. Ако е прекалявала с пиенето, явно не е от много отдавна. Щеше да се отрази и на успехите й. И пак трябва да се запитаме дали не се е случило нещо наскоро? Някакъв емоционален срив?