Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 49

Педантично спретната, с лъснати обувки и поразителна в най-хубавата си сива униформа, лейтенант Боун слезе от совалката и се приближи до неколцината мъже, които стояха до рампата.

— Адмирал Нейсмит? Готов ли сте за нашата среща… О, Божичко…

Той й се усмихна. Лицето му беше покрито с мръсотия, косата му лепнеше по окървавеното чело, яката му бе подгизнала от кръв, куртката и панталоните му бяха раздрани.

— Бихте ли купили използван джобен дреднаут от такъв човек? — весело я попита Майлс.

— Няма да се получи — въздъхна тя. — Банката, с която работим, е много консервативна.

— И няма чувство за хумор, така ли?

— Не, щом се отнася за парите й.

— Ясно. — Той преглътна няколко саркастични забележки — бяха прекалено близо до истерия. Прокара пръсти през косата си, потръпна и внимателно попипа временната си превръзка. — Всичките ми други униформи са в орбита — а не горя от желание да отида на пазар в Лондон без Куин. Поне не в момента. Освен това лекарката трябва да прегледа рамото ми, нещо не е наред… — „Пулсира от мъчителни болки, ако трябва да съм по-конкретен“. — А и имам някои нови сериозни съмнения за това къде са отишли кредитите, които трябваше да ни преведат.

— О? — веднага застана нащрек счетоводителката.

— Отвратителни съмнения, които искам да проверя. Добре — въздъхна той и се предаде на неизбежността, — отложете срещата ни с банката. Уговорете се за утре, ако е възможно.

— Слушам, господин адмирал. — Лейтенант Боун отдаде чест и се отдалечи.

— И още нещо! — извика след нея Майлс. — Няма нужда да споменавате защо съм възпрепятстван, нали?

— Не съм си го и помисляла — увери го тя.

Когато се върна на борда на „Триумф“ и отиде в лазарета, корабната лекарка го прегледа и установи едва забележима пукнатина на лявата му лопатка. Диагнозата ни най-малко не го изненада. Лекарката го подложи на електростимулация и постави на лявата му ръка извънредно неудобна пластмасова шина. Майлс се противеше, докато тя не го заплаши да обездвижи цялото му тяло. Веднага щом се погрижи за охлузването на тила му, той се измъкна навън, защото се боеше, че очевидните медицински достойнства на идеята могат да й харесат.

След като се изкъпа, Майлс потърси капитан Елена Ботари-Джесек, една от тримата в „Дендарии“, които знаеха истинската му самоличност, наред с нейния съпруг и главен инженер на флота комодор Баз Джесек. Всъщност Елена навярно знаеше за Майлс също толкова, колкото и самият той. Тя бе дъщеря на покойния му телохранител и двамата бяха израснали заедно. Беше станала негов офицер по личната му заповед още когато създаде „Дендарии“ или по-скоро когато ги завари да се въргалят без работа — както човек предпочиташе да нарича хаотичното начало на тази ужасно проточила се секретна операция. Но Елена бе станала истински офицер с пот, смелост и усърдно учение. Тя притежаваше отлична способност за съсредоточаване и непоколебима вярност. Майлс се гордееше с нея така, сякаш сам я беше създал. Другите му чувства към Елена бяха негова лична работа.