Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 40

— Mon Dieu, това е дребният адмирал! — весело възкликна тя. — Какво правите тук?

Без да обръща внимание на мъчителния вик, който отекваше в главата му, Майлс учтиво я попита:

— Моля, госпожо?

— Адмирал Нейсмит. Или… — Тя забеляза униформата му и очите й любопитно проблеснаха. — Това да не е някаква секретна наемническа операция, адмирале?

Изтекоха няколко секунди. Очите на Майлс се разшириха, ръката му се плъзна към шева на панталона му, където нямаше оръжие.

— Боже мой — с искрен ужасен рече той, — да не би да искате да кажете, че са видели адмирал Нейсмит на Земята?

Журналистката повдигна брадичка и иронично сви устни.

— Във вашето огледало.

Дясната му ръка все още бе бинтована. „Не съм се изгорил, госпожо — отчаяно си помисли Майлс. Порязах се, докато се бръснех.“

Той застана мирно, тракна с токовете на лъскавите си ботуши и официално й се поклони. После каза с горд, суров глас с бараярски акцент:

— Грешите, госпожо. Аз съм лорд Майлс Воркосиган от Бараяр. Лейтенант от Имперската служба за сигурност. Не че не се стремя към чина, който споменахте, но ми е малко рано за него.

Тя мило се усмихна.

— Възстановихте ли се от изгарянията си, господине?

Веждите му се повдигнаха — не, не трябваше да привлича вниманието.

— Нейсмит е пострадал от изгаряне, така ли? Лично ли го видяхте? Кога? Може ли да поговорим за това? Този човек представлява огромен интерес за бараярската Служба за сигурност.

Репортерката го измери с поглед.

— Така смятам и аз, тъй като вие сте една и съща личност.

— Елате, елате насам. — Как щеше да се измъкне сега? Той я хвана за лакътя и я поведе към един уединен ъгъл.

— Разбира се, че сме еднакви. Адмирал Нейсмит от наемниците на „Дендарии“ е мой… — „Незаконороден близнак? Не, не става.“ Внезапно светлината не само го осени — тя го връхлетя като ядрен взрив. — Мой клонинг.

— Какво? — Увереността й се пропука и вниманието й се прикова към него.

— Мой клонинг — по-твърдо отвърна той. — Необикновено създание. Макар че не сме в състояние да го докажем, ние смятаме, че той е резултат от сетаганданска секретна операция, която жестоко се е объркала. Във всеки случай, сетаганданците определено са способни да го постигнат. Военните им генни експерименти направо ще ви ужасят. — Майлс замълча за миг. Последното си беше самата истина. — Между другото, коя сте вие?

— Лиз Валери. — Тя му показа журналистическия си куб. — „Евронюз Нетуърк“.

Самият факт, че му се представя, потвърди избора му.

— Аха — Майлс отстъпи крачка назад, — от пресата. Нямах представа. Извинете ме, госпожо. Не би трябвало да разговарям с вас без разрешение от началниците си.

И той понечи да се отдалечи.

— Не, почакайте… хм, лорд Воркосиган. Хм… да не сте роднина на онзи Воркосиган?

Майлс отметна глава и се опита да си придаде строг вид.

— Баща ми е.

— О! — възкликна журналистката. — Това обяснява всичко.

„И аз така си помислих“ — самодоволно си каза той и продължи да отстъпва. Лиз Валери обаче се залепи за него като пиявица.