Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 30

Той изпъна куртката си, безрезултатно се опита да почисти белите петна от пяна и вирна брадичка преди да влезе в каютата на счетоводителката си. Според корабното време бе вечер, но тя все още се намираше на работното си място. Вики Боун беше прецизна набита жена на средна възраст с успокояващо провлечен говор.

— О, господин адмирал! — възкликна тя. — Успяхте ли да преведете кредитите… — После втренчи очи в него. — Мили Боже, какво се е случило с вас? — След което си спомни устава и отдаде чест.

— Тъкмо това съм дошъл да проверя, лейтенант Боун. — Майлс закачи втори стол за скобите на пода и го възседна с лице към облегалката. — Струва ми се, вчера докладвахте, че сме преустановили всички поръчки на провизии, които не са от първа необходимост, и че сметките ни на Земята са под контрол.

— Временно под контрол — поправи го тя. — Преди две седмици ми казахте, че след десет дни ще получим нов кредит. Опитах се да отложа колкото може повече плащания за след това. Преди четири дни ми обещахте, че след още десет дни…

— Най-малко — мрачно потвърди Майлс.

— Отново отложих всичко възможно, но се наложи да платим някои сметки, за да продължим кредита си с още една седмица. След Махата Соларис резервните ни фондове започнаха опасно да намаляват.

Майлс уморено прокара показалец по облегалката.

— Да, навярно трябваше да продължим направо за Тау Кит. — Вече бе прекалено късно. Само да можеше директно да се свърже с щаба на Сектор II…

— Така или иначе, щеше да се наложи да оставим три четвърти от флота на Земята, господин адмирал.

— А аз не исках да се делим, зная. Ако останем тук още дълго, никой от нас няма да е в състояние да си тръгне — финансова черна дупка… Вижте, проверете в компютъра си и ми кажете какво се е случило с кредитната сметка на персонала към шестнайсет часа лондонско време.

— Хм? — На холовидеопулта й заиграха тайнствени пъстроцветни графики. — О, Божичко! Не би трябвало. Къде са отишли парите? А, директен запор. Това обяснява всичко.

— Обяснете го и на мен — нареди Майлс.

Тя се завъртя към него.

— Ами, щом флотът прекалено дълго се задържи на едно място, където изобщо има финансова мрежа, ние влагаме средствата си.

— Нима?

— Разбира се. Всички налични пари се използват за краткосрочни инвестиции. Така че кредитните ни сметки са сведени до задължителния минимум. Когато предстои някакво плащане, аз прехвърлям от инвестиционната в кредитната сметка точно колкото е нужно.

— Хм, струва ли си риска?

— Риск ли? Това е нещо съвсем тривиално! Миналата седмица спечелихме от лихви и дивиденти над четири хиляди галактически федерални кредита.

— Аха — отвърна Майлс. За миг му се прииска да се откаже от войната и да започне да играе на стоковата борса. Акционерно дружество „Свободните наемници от Дендарии“? Уви, императорът сигурно имаше какво да каже по този въпрос…

— Но тези идиоти — лейтенант Боун посочи схематичното изображение, представящо нейната версия на приключенията на Данио — са се опитали да влязат в сметката директно чрез номера й, вместо чрез главното счетоводство на флота, както безброй пъти им е обяснявано. И тъй като в момента кредитната ни сметка е на минимално равнище, банката я е блокирала. Понякога ми се струва, че говоря на глухи. — На екрана се появиха нови графики. — Не може да продължава така, господин адмирал! В момента инвестиционната сметка е празна, така че не получаваме никакви лихви. Не съм сигурна, че ще издържим още шест дни. А ако кредитите не бъдат преведени дотогава… — тя разпери ръце, — флотът на „Дендарии“ ще започне кораб по кораб да преминава в ръцете на кредиторите ни!