Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 32

— Виртуални пари! Мили Боже!

ГЛАВА 4

Докато си вземе душ и си облече чиста униформа, хапчетата вече му бяха подействали и Майлс не изпитваше никаква болка. Докато си слагаше афтършейв и завързваше не съвсем уставно черно копринено шалче на шията си, той откри, че си свирука, и реши следващия път да намали дозата наполовина. Чувстваше се прекалено добре.

Жалко, че нямаше и барета, която да носи килната настрани. Можеше да нареди да я включат в униформата на „Дендарии“. Тънг навярно щеше да се съгласи — според него красивата униформа помагала за набиране на войници и за повдигане на бойния дух. Майлс не беше съвсем сигурен дали това не води само до набиране на хора, които искат да се перчат с униформата си. Редник Данио сигурно щеше да хареса баретата… Той потисна тези мисли.

Ели Куин търпеливо го чакаше на изход номер шест. Щом го видя, тя изящно се обърна и влезе в совалката с думите:

— Най-добре да побързаме. Колко време смяташ, че може да прикрива отсъствието ти братовчед ти?

— Подозирам, че това вече е изгубена кауза — отвърна Майлс, докато закопчаваше предпазния си колан. Ели зае пилотската седалка. Малката совалка плавно се отдели от флагманския кораб и започна да се спуска към планетата.

Майлс мрачно се замисли за вероятния прием, който щяха да му окажат в посолството. Най-малкото, което можеше да очаква, бе да го поставят под домашен арест в стаята му. А на Земята беше настъпила топла лятна вечер и до него седеше прелестна жена. Бе едва — той си погледна часовника — 23:00. Нощта тъкмо започваше. Животът в Лондон никога не спираше. Кой знае защо, настроението му се подобри.

Ала какво можеха да направят? Алкохолът беше изключен — Бог знаеше какво щеше да се случи, ако прибавеше дори само една капчица към изпитите до този момент лекарства. С неговата специфична физиология, това със сигурност нямаше да подобри координацията му. Да идат на представление? Така щяха за дълго да останат на едно място — лоша идея от гледна точка на безопасността му. Трябваше да измисли нещо, което да ги държи в постоянно движение.

По дяволите сетаганданците! Проклет да бъде, ако се превърнеше в заложник на страха си. Адмирал Нейсмит щеше да си позволи едно последно удоволствие преди да го натикат в стаята му. Под тях заблестяха светлините на космодрума, протегнаха се нагоре и ги притеглиха към себе си. Докато влизаха във взетия под наем хангар (140 галактически федерала на ден), където ги очакваше часовият от „Дендарии“, Майлс предложи:

— Ели, хайде да идем… хайде да идем да погледаме витрините.

И ето че се озоваха в лъскав покрит базар. На богатите клиенти се предлагаха не само земянитски, но и галактически стоки. Клиентите също бяха облечени по последна дума на модата. Тази година се носеха пера, изкуствена коприна и кожа — възраждане на примитивните материи от миналото. А Земята имаше толкова много минало за възраждане! Особено привличе погледа му млада жена в… в ацтекско-викингски костюм, предположи Майлс, хванала под ръка млад мъж с боти от XXIV век. Навярно, в края на краищата, баретата на „Дендарии“ нямаше да изглежда прекалено архаична.