Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 29

Майлс с пъшкане се отпусна на седалката.

— Страхотна телохранителка — каза той. — Защо не ме спаси от онази репортерка?

— Тя не се опитваше да те застреля. Освен това тъкмо бях пристигнала. Не можех да й обясня какво се е случило.

— Но си много по-фотогенична. Щеше да е от полза за имиджа на „Дендарии“.

— Пред холокамера ми се връзва езикът. Но ти се държеше съвсем спокойно.

— Опитах се да омаловажа цялата история. „Момчетата си остават момчета“ — подсмихва се адмирал Нейсмит на фона на своята войска, която опожарява Лондон…

Ели се усмихна.

— Освен това те не се интересуваха от мен. Аз не бях героят, който се е втурнал в горяща сграда — за Бога, когато изскочи от пламъците…

— Видя ли този момент? — Майлс се поободри. — Добре ли изглеждаше отстрани? Как мислиш, дали това ще компенсира стореното от Данио и неговата весела групичка в очите на нашите домакини?

— Изглеждаше страховито. — Тя потръпна. — Изненадана съм, че не пострада по-сериозно.

Майлс повдигна опърлените си вежди и скри покритата си с мехури лява длан под дясната си мишница.

— Нищо работа. Нали бях с предпазно облекло.

— Не зная. Честно казано, ужасно ме е страх от огън, откакто… — Ели вдигна ръка към лицето си.

— Това е напълно естествено. Действах съвсем инстинктивно. Когато мозъкът ми най-после пое контрол над тялото ми, всичко беше свършило. Виждал съм огън в сраженията. Съзнавах само, че трябва да бързам, защото щом достигне определена точка, огънят започва да се разпространява адски бързо.

Майлс не сподели с нея тревогите си, свързани с онова проклето интервю. Вече бе прекалено късно, макар че във въображението си виждаше как „Дендарии“ атакуват „Евронюз Нетуърк“, за да унищожат видеодиска. Може би щеше да избухне война, да катастрофира совалка или член на правителството да се замеси в секс-скандал и цялата история с магазина да потъне сред другите новини. Освен това сетаганданците със сигурност вече знаеха, че адмирал Нейсмит се е появил на Земята. Съвсем скоро отново щеше да се превърне в лорд Воркосиган, навярно този път завинаги.

Майлс излезе от метрото, като се държеше за кръста.

— Костите ли? — загрижено попита Ели.

— Не съм сигурен. — Той закуцука до нея. — Мускулни спазми — онази жена май беше по-дебела, отколкото си мислех. Адреналинът заблуждава човек…

Болките му не бяха преминали, когато малката им совалка стигна на „Триумф“, флагманския кораб на „Дендарии“. Ели настоя да се отбият в лазарета.

— Разтеглени мускули — след като го прегледа, заяви корабната лекарка. — Трябва да останете на легло една седмица.

Майлс обеща и си тръгна, понесъл в бинтованата си ръка пакетче с хапчета. Беше убеден, че диагнозата е вярна, защото на борда на собствения му кораб болките започваха да заглъхват. Усещаше, че напрежението в тила му най-после се отпуска, и се надяваше да продължи така и надолу по целия му гръб. Адреналинът му също спадаше — трябваше да побърза и да свърши работата си тук, докато все още можеше едновременно да върви и да говори.