Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 28

Той се наведе, прехвърли я през рамо и с пъшкане се изправи. Можеше да се закълне, че усеща как костите му се огъват. Продавачката безпомощно подритваше.

Майлс със залитане се насочи към изхода, който сияеше като отвор на тунел, като порта към живота. Белите му дробове пулсираха и се напрягаха да поемат кислород, но той здраво стискаше устни. Бяха изтекли единайсет секунди.

На дванайсетата помещението зад него проблесна и изрева. Майлс и товарът му се строполиха на тротоара и се претърколиха настрани. Пламъци облизваха дрехите им. Някъде в далечината крещяха хора. Материята на униформата му нямаше нито да се стопи, нито да изгори, но летливите течности по нея прихванаха огъня. Ефектът беше изключително зрелищен. Ала роклята на нещастната продавачка…

Той се задави от пяната, с която ги обля притеклият се на помощ пожарникар. Трябваше да е чакал в готовност през цялото време. Уплашена наглед полицайка тревожно стискаше плазмената си пушка. Пяната приличаше на бирена, само че не бе толкова вкусна — Майлс се изплю и за миг задъхано се отпусна на земята. „Господи, колко е хубав въздухът!“

— Бомба! — извика полицейският командир.

Майлс се претърколи по гръб и погледна нагоре към синьото небе. По някакво чудо очите му бяха останали незасегнати от пожара.

— Не — тъжно отвърна той. — Бренди. Огромни количества страшно скъпо бренди. И евтино уиски. Навярно се е възпламенило от късо съединение в комуникационния пулт.

Майлс се отдръпна от пътя на пожарникарите, които тичаха към магазина. Един от тях му помогна да се изправи и го отведе от пламтящата сграда. Той се закова на място, когато забеляза човек, насочил към него уред, напомнящ на микровълново оръдие. Въпреки прилива на адреналин обаче, Майлс не реагира. Непознатият му говореше нещо. Той запремигва и успя да разпознае в микровълновото оръдие холовидеокамера.

Искаше му се наистина да е микровълново оръдие…

Най-после освободена, продавачката го сочеше и истерично крещеше. За човек, току-що спасен от ужасна смърт, не изглеждаше много благодарна. Холокамерата се завъртя към нея за миг, докато я отвеждаха към линейката. Майлс се надяваше, че ще й дадат успокоително. Представи си я как се прибира вкъщи при семейството си… „Как беше днес в магазина, скъпа?“ Зачуди се дали жената ще приеме пари, за да мълчи, и колко ли трябва да й даде.

Пари, о, Господи…

— Майлс! — сепна го гласът на Ели Куин. — Всичко под контрол ли е?

По пътя с метрото до лондонския космодрум всички го зяпаха. Докато Ели купуваше билети, той се погледна в огледалната стена и не се изненада. Лъскавият лорд Воркосиган, когото бе видял в огледалото преди приема в посолството, се беше преобразил във върколак, в отвратително дребно чудовище. По опърлената му, мокра, раздърпана униформа бавно съхнеха парцали пяна. Лицето му бе омазано със сажди, гласът му беше прегракнал, очите му бяха зачервени от дима. Смърдеше на пушек, пот и особено на алкохол. В крайна сметка нали се беше въргалял в бренди. Хората наоколо го избягваха. Полицаите, слава Богу, му бяха взели ножа и пистолета като веществени доказателства. Всяко зло за добро — сега двамата с Ели бяха съвсем сами в единия край на мотрисата.