Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 19

„Не се нуждая от уроци по етикет от Иван — помисли си Майлс. — А и Вор е военна каста, не аристократична.“ Какво си въобразяваха в щаба? Това изглеждаше невероятно тъпо дори за тях.

И все пак, ако нямаха готов проект за „Дендарии“, защо да не дадат възможност на сина на граф Воркосиган да придобие малко дипломатическо лустро? Никой не се съмняваше, че е предопределен да се издигне до най-висшите равнища на Службата. Смущаваше го не съдържанието на заповедта, а липсата на разграничаване на втората му самоличност…

Но… „Да докладвам разговорите си?“ Дали това не представляваше начало на някаква специална шпионска задача? Навярно скоро щеше да получи допълнителни заповеди, които да му изяснят положението.

Дори не искаше и да мисли за вероятността в щаба да са решили, че най-после е настъпил моментът да приключат секретните операции на „Дендарии“.

— Хм… — неохотно отвърна Майлс, — добре…

— Много се радвам — промърмори Галени, — че заповедите ви допадат, лейтенант.

Майлс се изчерви и стисна устни. Но ако се погрижеше за хората си, останалото нямаше значение.

— Ами моите осемнайсет милиона марки, господин капитан? — като се мъчеше да говори смирено, попита той.

Галени забарабани с пръсти по бюрото.

— По този куриер не се получи нареждане да ви отпусна такава сума, лейтенант. Не се споменава нито дума.

— Какво! — извика Майлс. — Невъзможно! — Едва не се хвърли към видеоплочата, за да прочете заповедта лично. Успя да се овладее точно навреме. — Смятах, че десет дни ще са достатъчни за всичко… — Мозъкът му го заля с ненужни данни — гориво, такси за орбиталните докове, провизии, медицинско обслужване, заплати, прехвърляне на средства, платежоспособност, марж… — По дяволите, ние проляхме кръвта си за Бараяр! Те не могат… Сигурно има някаква грешка!

Галени безпомощно разпери ръце.

— Несъмнено. Но не е по силите ми да я поправя.

— Пратете ново допитване… господин капитан!

— О, непременно.

— Още по-добре — използвайте за куриер мен. Ако лично отида в щаба…

— Хм. — Галени потърка устни. — Съблазнителна идея… не, по-добре да не го правя. Заповедта е ясна. Вашите „Дендарии“ просто ще трябва да почакат следващия куриер. Ако всичко е както твърдите вие, убеден съм, че проблемът ще се реши.

Майлс очакваше капитанът да продължи, но напразно.

— Слушам, господин капитан. — Той отдаде чест и се обърна да излезе. Десет дни… още десет дни… най-малко още десет дни… Можеха да издържат още десет дни. Но се надяваше, че дотогава онези в щаба ще се вразумят.

Най-високопоставеният гост на следобедния прием беше посланичката на Тау Кит, стройна жена с неопределима възраст, очарователна костна структура на лицето и проницателни очи. Майлс подозираше, че дори само разговорът с нея ще е истински курс по политика и финес. Уви, след като бараярският посланик я монополизира, Майлс просто не получи възможност да провери това.