Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 17

— Много ме успокояваш — измърмори Майлс.

Иван се усмихна на сарказма му и се върна към работата си.

Денят безкрайно и еднообразно се точеше в тихата стаичка. Клаустрофобията му, установи Майлс, достигна необичайно високо равнище. Той слушаше обясненията на Иван и нервно крачеше назад напред.

— Знаеш ли, можеш да го правиш два пъти по-бързо — отбеляза той и посочи анализа на братовчед си.

— Но тогава ще свършвам още по обед — отвърна Иван — и няма да има с какво да се занимавам.

— Галени все ще ти намери нещо.

— Тъкмо от това се боя. Работният ден скоро ще свърши. И после отиваме на парти.

— Не, ти отиваш на парти. Аз се прибирам в стаята си, както ми е наредено. Може би най-после ще си отспя.

— Точно така, мисли позитивно. Ако искаш, ще позагрея с теб в гимнастическия салон на посолството. Не изглеждаш много добре. Блед си и, хм… много блед.

„Искаше да кажеш «скапан»“ — помисли си Майлс и вдигна очи към изкривеното отражение на лицето си в хромираната облицовка на пулта. „Чак толкова ли е зле?“

— Упражненията — Иван се удари с юмрук в гърдите — ще са ти от полза.

— Несъмнено — промърмори Майлс.

Дните бързо се сляха в сиво еднообразие. Иван го будеше в общата им стая, правеха упражнения в салона, взимаха душ, закусваха и отиваха на работа. Майлс започна да се чуди дали някога отново ще му позволят да види красивото земно слънце. След три дни пое задълженията на братовчед си, като свършваше по обед, за да може след това да чете. Поглъщаше документи за процедурите за сигурност в посолството, книги по земянитска история, галактически новини. Накрая завършваше деня с упражнения в салона. Вечерите, в които Иван не излизаше, двамата гледаха видеодрами. Когато оставаше сам, следеше филми за интересни туристически обекти, които не му разрешаваха да посети.

Ели ежедневно му докладваше за състоянието на флота на „Дендарии“, който все още се намираше на орбита. Майлс с все по-голямо нетърпение очакваше да чуе гласа й. Съобщенията й бяха лаконични, но после дълго разговаряха за дребни неща. Той си фантазираше как я ухажва в собствената си самоличност — дали един командир щеше да се съгласи да излезе на среща с обикновен лейтенант? Дали изобщо щеше да хареса лорд Воркосиган? Дали Галени щеше някога да го пусне извън посолството?

Десетте дни на спокоен живот, упражнения и твърдо установен режим му се отразиха зле — поне така реши Майлс. Лорд Воркосиган нямаше къде да изразходва енергията си, докато задачите на адмирал Нейсмит все повече се трупаха…

— Ще престанеш ли да се разхождаш насам-натам, Майлс? — оплака се Иван. — Седни за малко. Дълбоко си поеми дъх. Постой на едно място пет минути. Поне опитай.

Майлс направи още една обиколка на стаичката, после се строполи на един от столовете.

— Защо Галени още не ме е повикал? Куриерът от секторния щаб пристигна преди цял час!

— Остави го да отиде до тоалетната и да си изпие кафето. Остави капитана да прочете докладите. Сега не сме във война, всеки има достатъчно време, за да пише дълги доклади. Ще се обидят, ако никой не ги чете.