Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 18

— Това е проблемът с правителствената войска — каза Майлс. — Разглезени сте. Плащат ви, за да не воювате.

— Нима веднъж не се е случило същото и с наемнически флот? Появил се някъде на орбита и му платили — за да не воюва. Случило се е, нали? Ти просто не си достатъчно изобретателен наемнически командир, Майлс.

— Да, флота на Лавар. Но после корабите на Тау Кит ги настигнали. И Лавар свършва в анихилаторната камера.

— Онези от Тау Кит нямат чувство за хумор.

— Никакво — съгласи се Майлс. — Баща ми също няма.

— И това е вярно. Хм…

Лампичките на комуникационния пулт запремигваха и Майлс се хвърли към него и задъхано каза:

— Слушам, господин капитан!

— Елате в кабинета ми, лейтенант Воркосиган — заповяда Галени. Както обикновено, лицето му беше мрачно и не издаваше нищо.

— Слушам, господин капитан. — Майлс изключи комуникатора и се затича към вратата. — Моите осемнайсет милиона марки! Най-после!

— Или ти е намерил друга работа — отвърна Иван. — Може би иска да преброиш златните рибки във фонтана в балната зала.

— Хайде стига шегички!

— Не бе, сериозно! Нали разбираш, те постоянно плуват насам-натам.

— Откъде знаеш? — Майлс се закова на място и очите му блеснаха. — Наистина ли те е накарал да го направиш?

— Беше свързано с вероятно изтичане на информация. Това е дълга история.

— Убеден съм. — Майлс забарабани с пръсти по бюрото и изсвири кратка заря. — Ще го обсъдим по-късно. Тръгвам.

Капитан Галени скептично гледаше комуникационния си пулт, сякаш получената информация все още бе кодирана.

— Господин капитан?

— Хм. — Галени се отпусна назад. — Е, от секторния щаб се получи заповед за вас, лейтенант Воркосиган.

— И?

Галени стисна устни.

— И потвърждават временното ви назначение под мое командване. Официално. Можете да се считате на заплата в моя отдел. Що се отнася до останалите ви заповеди, те са същите като на Ворпатрил — всъщност може да са били копирани от неговите и само да са променили името. Трябва да ми помагате, да сте на разположение, за да придружавате посланика и съпругата му, и ако ви остава свободно време, да се възползвате от уникалните земни възможности за образование, подходящи за статуса ви на имперски офицер и ворски лорд.

— Какво? Има някаква грешка! За какво придружаване говорите? — „Като момиче на повикване.“

На устните на Галени заигра едва забележима усмивка.

— Най-вече да се киприте в парадна униформа на официалните прояви на посолството и да се правите на Вор пред местните. Удивително много хора намират аристократите — даже чуждопланетните аристократи — за особено обаятелни. — Гласът на капитана ясно показваше, че самият той намира това за извънредно странно. — Ще ядете, ще пиете, навярно ще танцувате… — за миг в думите му прозвучаха скептични нотки, — и изобщо ще сте изключително любезен към всеки, когото посланикът иска, хм, да впечатли. Понякога ще ви молят да си спомняте и докладвате разговорите си. За моя изненада, Ворпатрил отлично се справя с това задължение. Той ще ви обясни подробностите.