Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 20

Възрастната дама, която трябваше да забавлява, бе съпруга на лорд-кмета на Лондон, когото в момента развличаше жената на посланика. Старицата не преставаше да бъбри, главно за облеклото на другите гости. Сервитьор с типично военна стойка (цялата прислуга в посолството се числеше в отдела на Галени) предложи на Майлс чаша с белезникава течност върху златен поднос, която той с радост прие. Майлс не носеше на алкохол и две-три чаши щяха да му са предостатъчно за цяла вечер. Въпреки недъзите си, той си беше проправил път в Имперската служба, за да избегне точно такива обществени задължения. Ако изпиеше повече от три чаши, щеше да заспи, проснат върху инкрустирания под с глупава усмивка на уста, и когато се събудеше, здравата щеше да загази.

Майлс отпи голяма глътка и едва не се задави. „Ябълков сок…“ Проклетият Галени! Бързо се огледа и се увери, че неговата напитка не е същата, която поднасят на гостите. Пъхна показалец под високата яка на униформената си куртка и нервно се усмихна.

— Не ви ли харесва виното, лорд Воркосиган? — загрижено попита старицата.

— Малко е… хм, младо — промърмори Майлс. — Може би трябва да предложа на посланика да го подържи в избата. — „Докато се махна от тази планета…“

Балната зала бе с високо остъклен таван. Изящното помещение изглеждаше така, сякаш гласовете трябваше да отекват като в пещера, ала бе странно тихо за огромния брой хора, които можеха да се поберат на различните му равнища. Някъде трябваше да има звукопоглъщатели. Майлс можеше да се обзаложи, че са скрити и заглушители, ако човек знаеше къде да застане. За всеки случай обърна внимание къде стоят посланиците на Бараяр и Тау Кит. Да, дори движението на устните им изглеждаше някак замъглено. Естествено, скоро предстояха преговори за подновяване на договора за право на преминаване през пространството на Тау Кит.

Майлс и неговата събеседница се насочиха към фонтана — архитектурния център на залата. В тъмните води на басейнчето плуваха червено-златисти рибки.

Майлс се напрегна, после се насили да се отпусне. Към него се приближаваше млад мъж в черна сетаганданска униформа — лицето му беше боядисано в жълто-черно, отличителен знак на гем-лейтенант. Мъжът се усмихна и двамата сдържано си кимнаха.

— Добре дошли на Земята, лорд Воркосиган — каза сетаганданецът. — На официално посещение ли сте, или на галактическа обиколка?

— По малко от двете — сви рамене Майлс. — Назначиха ме в посолството с… хм, образователна цел. Но ми се струва, че нямам честта да ви познавам. — Познаваше го, разбира се — още в началото му бяха посочили двамата униформени сетагандинци, както и двамата цивилни, плюс други трима, за които се подозираше, че са техни тайни агенти.

— Гем-лейтенант Табор, военен аташе в сетаганданското посолство — любезно се представи Табор. — За дълго ли ще останете, милорд?

— Едва ли. А вие?

— Знаете ли, в свободното си време се занимавам с бонзай. Казват, че древните японци работели по едно-единствено дърво в продължение на цели сто години. А може само да са казвали така, нали?